Обратни разписки

Чарът на министър-председателя ни - бърза мисъл, народняшка находчивост, хумор с апашки привкус, наблюдателност, паметливост, спортен хъс, взе рязко да се обръща срещу него. Това, което го издигна на върха на народната любов, днес е на път да го хързулне. При това не като сгромолясване, не като внезапен сакатлък, а така - като омръзваща бравада на оф роуд маниак. Я да срежа оттука - аз го мога. Я през това дере - машината е яка, ще издържи. Я да изфорсирам по тоя камънак - никой не вярва, че ще успея, а как ще зяпнат, като ме видят горе! Я през оня мочур, опс, предно ляво забуксува... Я назад с малко газ, леко - тю, мааму, не хвана... Я с пълна газ назад - тц, не ще, само хвърля, отъна още повече. Дай напред с пълна газ, дай-дай-дай! - айдеее... Прегря. Трябва да се бутне. Къде сте, бре, ей? Елате вкупом, ало, нали бяхте тука, нали за мен викахте, сеир гледахте, нали бяхте много, къде се зашмугахте...?

Когато си в опозиция и искаш да подиграеш чуждата властова нерешителност и некомпетентност, подобна бравада хваща дикиш. Я го тоз какъв е каубой, бравос! Когато ти возиш каруцата обаче, а онези отзад са облъскани като топчета в тотосфера от возията ти, те с времето почват да виждат хумора и бабаитлъка като подигравка.

Когато се прави драматично като референдум събитие, провеждащо се по веднъж на няколко десетилетия от народ, на който си министър-председател, не си е работа баш в момента на избора да приказваш за Джокович и "Челси".

Детска работа изглежда тази, несериозна и неуважителна. Дори за "Бистришките тигри" не върви да приказваш. Ако си на весела вълна, трай поне, скрий усмивката, затули самодоволството. То е все едно в едно семейство майката и децата да питат какво ще се яде утре, щото всички долапи празни, а бащата да вика - айде сега стига с тия досадни работи, не виждате ли, че ме чака игра на прескочи-кобила с аверите Ташо и Пею.

И петдесет пръстена да има някоя жена, която остава без хляб, не ти е работа на теб като министър-председател да ги броиш. Нека друг прояви тази шерлок-холмсовска наблюдателност; някой, който не е натоварен от години със задължението да прави така, че народът му да има работа и да добрува. И който срещу този товар се ползва от всички екстри на положението си - послушни министри, охрана, всякакви помощници, добър доход и огромен телевизор с много спортни канали в него.

Писателят Николай В. Гогол има една прочута книга - "Тарас Булба", в която героизира волния казашки народ. В нея е описана знаменита сцена - старият атаман Тарас прави съд над сина си, паднал жертва на женски чарове и предал своите. "Аз те породих, аз ще те и убия" - отсича бащата, преди да вдигне пушката към прегрешилия хубавец от собствената му кръв.

Боя се, че същата съдба (виртуално, разбира се) очаква и днешния ни министър-председател, който, няма да скрия, ме впечатляваше с изумителната си интуитивност, с умението си да казва тъкмо това, което очаква да чуе от него средностатистическият ни сънародник. Да го каже с хумор и такава фолк-сентенциозност, че то да седи там - в главите на съратници и опоненти, като гледжосано гърне на стобор в туристическо селище. И казвах, и писах, че Бойко Борисов изглежда като породен от масовите въжделения и представи на сънародника ни какъв вожд му трябва. Ако се съберяха в един котел тези масови въжделения и представи, ако хубаво се разджуркаха, а сетне се пуснеха в калъпа на народния стереотип за войвода на място, то от този калъп щеше да излезе тъкмо Бойко - напет и доволен. Но като всяка драматургия с живия живот, то се случва така, че героят изпреварва или изостава от породилия го първичен хаос. С две думи - кривва настрани. Както кривва чудовището на учения Франкенщайн от романа на Мери Шели.

"Аз те породих, аз ще те и убия" - ще каже същият народ на създадения от него вожд. Тази фраза, пълна с трагико-героичен патос у Гогол, у нас ще е пълна по-скоро с фарсовост - предвид чисто политическите измерения на предстоящата случка. Но зад нея има няколко знакови трагедии, заредени с такъв пароксизъм, че всякаква досегашна ирония изчезва мигновено - зад същата фраза, изведена в заглавието. Първа поетесата Маргарита Петкова сравни четворното убийство и самоубийство в Пловдив с извършеното от Кочо Чистеменски по време на Априлското въстание. Ако помните, подобно семейно убийство и самоубийство имаше и в София наскоро.

Разбира се, тук има и медицинска патология, но можем да тълкуваме ужасното явление и като социална симптоматика, и като отговор на правителство, заело се "да напълни бюджета с глоби". "Аз те породих, аз ще те и убия" е и знаков, и безумен жест преди всичко пред икономическата непоносимост на живота тук и сега. То е симптоматика, край която властовият хумор и лакърдии започват да изглеждат като клоунада по време на масова епидемия. Показателите раждаемост, смъртност, младежка безработица и брой сънародници под прага на бедността за страната ни днес са такива, че напомнят самоубийство на цял народ. И когато се хилиш за Новак и "Челси", докато омрачените ти съграждани правят първи референдум от 40 години насам, значи изпадаш в крива ситуация спрямо тези, породили и тебе съграждани. В каква ситуация - вече казахме, по-точно каза Гогол.