Практиката да се удрят едни групировки, за да могат техните места да се заемат от други групировки, по-приближени до властта, не води до по-голяма сигурност

"Смачканата" от ГЕРБ организирана престъпност вчера прати снайперист, който да ликвидира илюзията, че България е сигурно място. Инцидентът бе силно натоварен със символика - посред бял ден, в самото сърце на София, пред храма на Темида, на метри от сградите на правителството и президентството, някой простреля строго охраняван арестант, осъден на първа инстанция и отиващ към съдебната зала за началото на дело. При това става дума за една от емблематичните фигури на прехода - Златомир Иванов-Баретата, който, преди да се сдобие с прякор, бе служител на МВР.

Демонстрацията беше още по-натрапчива, тъй като поне на пръв поглед е очевидно, че 

целта не е била Баретата да бъде убит - стреляно е не в сърцето или в главата, а в центъра на тялото, атентатът е на силно оживено място, а не на по-удобно и закътано - примерно по пътя или на излизане от дома му. И изстрелите идват в момент, когато новият главен прокурор Сотир Цацаров се представя в Брюксел в компанията на вътрешния министър Цветан Цветанов и на министъра на правосъдието Диана Ковачева. Ден преди ЕК да ги брифира как вижда ситуацията с престъпността у нас. Три часа преди на стотина метра по-нататък премиерът да се срещне с посланици и американски бизнесмени, за да представи перспективите за бизнес в България като сигурна и процъфтяваща държава под ръководството на ГЕРБ. И само по чудо не пострадаха невинни граждани.

Изстрелът уцели управляващите в сърцето - те дойдоха на власт именно с лозунга, че ще смачкат престъпността и ще раздадат правосъдие. Много хора им повярваха. Мнозина бяха готови дори да се примирят с полицейската държава, в която постепенно се превърна България. Заради т.нар. борба с престъпността започна тотално ограничаване на човешки права и свободи - стигна се до трикратно увеличение на специалните разузнавателни средства, до масово подслушване и следене, до ровене в телефонни разпечатки и интернет кореспонденция. Бюджетът на сектора за сигурност драстично набъбна и вече възлиза на стотици милиони левове повече. МВР е "свещена крава", която премиер и вътрешен министър бранят със зъби и нокти.

За да се окаже накрая, че България не само се връща към мутренските години, но и че положението дори е още по-драматично. Веднага след стрелбата срещу Баретата бе припомнено, че през октомври 2004 г. пак в центъра на София бе гръмнат Дмитрий Минев-Руснака - емблематична фигура от СИК. Той бе застрелян също от снайперист, от апартамент, посред бял ден. И главен секретар на МВР по онова време бе точно сегашният премиер Бойко Борисов, а негов оперативен помощник - настоящият вътрешен министър Цветан Цветанов. Тогава Борисов обикаляше почти всеки ден по местопрестъпления - убийствата бяха като епидемия. Жалваше се, че бил "като линейка и трупарка едновременно", но държеше лично да се покаже с кожената тужурка. Оплакваше се от непрофесионализма на политическото ръководство на МВР и се разграничаваше от него с репликата, "че той е мъничък, от него нищо не зависи", но ако зависеше...

Вече четири години от Бойко Борисов зависи всичко. Неговият бивш оперативен помощник и настоящ вицепремиер и вътрешен министър буквално е превзел целия сектор за сигурност. Но престъпността, вместо да се стресне, става все по-дръзка. Тя не само стреля, но и се подиграва на властта.

Как реагират управляващите? Традиционно - стовариха цялата вина върху съда и закона. И поискаха осъдените дори само на първа инстанция да лежат в затвора - там било по-здравословно за тях, пазели ги по-строго, минавали през друг вход... Т.е. отговорът е ново ограничаване на човешки права - защото докато една присъда не е потвърдена на всички инстанция, тя не може да влезе в сила. Многобройните дела срещу България в Съда за правата на човека в Страсбург, по които страната ни редовно е осъждана да плаща стотици хиляди евро, са доказателство, че подобни идеи не се смятат за нормални в демократичния свят, към който претендираме да се числим.

Подобен словесен цирк бе разигран и като изчезнаха други емблематични фигури - Пламен Галев и Ангел Христов, по-известни като братя Галеви, които по ирония на съдбата са дружки на Баретата от времената им на служители на МВР. Те се изпариха малко преди Върховният касационен съд да потвърди ефективните им присъди. И Борисов, и Цветанов пак хвърлиха вината на лошия съд и закон. И не поеха никаква отговорност, макар че в тези случаи тя е само и единствено тяхна. Защото МВР е длъжно да си следи и пази контингента от оперативно интересни лица. Правителството внася, а пък управляващото парламентарно мнозинство приема по-добри закони, след като сегашните пречат. Така че постоянното хленчене е повече от абсурдно. Проблемът е един-единствен - и той е в срастването на организираната престъпност с държавата.

Докато не се разсече този възел, докато не се вкарат в затвора подкупните полицаи, следователи, съдии, прокурори, политици, депутати, министри, данъчни, митничари, съветници, експерти, чиновници с всичките им обръчи от бизнес приятели и политически покровители, ситуацията няма да се подобри. Практиката да се удрят едни групировки, за да могат техните места да се заемат от други групировки, по-приближени до властта, няма да доведе до по-голяма сигурност. Няма значение дали става дума за законния или за незаконния бизнес, за застраховането, търговията със захар или източването на евросредства. Напротив - оня ден бе Доган, вчера бе Баретата, утре... Разчистването на сметки ще продължи!