DW с репортаж за живота в едно замиращо село в Северозападна България

"С малкия си държавен дефицит и нисък вътрешен дълг България изглежда като европейски отличник. Само че цената за това е жестока: безработицата расте, пенсиите са мизерни, здравеопазването е съсипано. Хората изнемогват".

Това се казва в обширен репортаж на германската журналистка Симоне Бьокер от село Долно Оризово, в Северозападна България. Журналистката посочва в своя материал, че железните мерки за икономии съсипват хората, превръщат живота им в непоносимо бреме.

"Особено трагично е положението в северозападната част на страната, това е и най-бедният регион в целия ЕС", пише Бьокер и споделя впечатленията си от едно посещение в Долно Оризово.

В лекарския си кабинет Петър Иванов мери кръвното на своя пациентка - 78-годишната Линка Георгиева. Отвън чакат други пациенти за преглед. Всички, без изключение, са пенсионери.

"Броят на жителите постоянно намалява. Умират по много, а се раждат само по едно-две бебета на година, не повече. Младите бягат в градовете, заминават за София или за чужбина, така че тук живеят почти само възрастни хора", казва лекарят.

От 18 години насам той работи в Долно Оризово. Някога селото наброявало 1200 жители. Днес са останали само 350. Красимира Петрова е медицинска сестра – тя попълва данните на Линка в рецептата, после й издава квитанция. Прегледът при Петър Иванов струва три лева, но и тези пари често пъти са прекалено много за тукашните хора, разказва сестрата.

"Има много, които не плащат таксата – предимно познати, приятели – нали всички се познаваме тук на село. И после казват: "Ах, господин докторе, нямам пари."

Преди в лекарския кабинет идвали по 40 пациенти на ден, спомня си докторът. Днес няма и десетина. После разказва, че мнозина жители на селото изобщо нямат здравна осигуровка и поради това изобщо не могат да си позволят да отидат на преглед при лекаря. А дори да получат от него рецепта за нужното им лекарство, това не им помага:

"Проблемът е, че лекарствата са скъпи. Хората често не могат да си ги позволят. Здравната каса плаща много малка част от цената. Днес хората в селото получават пенсиите си, после идват при мене, за да си получат рецептите. Но когато парите не стигат – как да си купят лекарства и как да се оправят без тях?"

Петър Иванов е лекар още от времето на социализма, когато здравните грижи са били безплатни, посочва материала. Преди животът беше по-добър, казват всичките му пациенти.

 В това е убедена и Линка Георгиева. Дъщеря й и зет й заминали за Италия, защото в България не можели да си намерят работа. Линка сега се грижи за внучката си, която нямало как да замине с дъщеря й за чужбина.

"Преди бяхме по-добре. Имахме работа и бяхме доволни. Не сме печелили много пари, но стигаха за всичко. А сега? Парите доникъде не стигат! Със 100 евро пенсия как да плащам сметките за телефон, вода, лекарства? Как да стане това?", казва възрастната жена.

Петър Иванов подава готовата рецепта на Линка. От известно време насам той се квалифицира допълнително, за да стане общопрактикуващ лекар. Всъщност му харесва да е лекар на село в Долно Оризово, но се опасява, че застаряването на населението рано или късно ще го принуди да закрие кабинета. Освен ако не се открият най-сетне нови работни места, така че хората да могат да остават в родината си.

"Специализацията ще ми помогне да си намеря място и другаде. След две или три години може би ще си потърся нещо друго. Какви са ми тук перспективите, щом пациентите стават все по-малко?", пита лекарят.

Петър Иванов знае, че ако закрие кабинета, няма да се намери лекар, който да заеме мястото му. След като и училището в селото е вече закрито, а броят на децата в детската градина постоянно намалява, в Долно Оризово по всяка вероятност вече няма да има селски лекар, се казва в края на репортажа на Дойче веле.