ЦИК оправда разминаването с "технически пропуски" на секционните комисии и "небрежност" на избирателите

Въпреки че ядреният референдума мина вяло, успя да роди множество парадокси, които ЦИК не може да обясни. Вчера стана ясно, че подписите на гласувалите в цялата страна надвишават с 10 000 броя на бюлетините. Досега подобно драстично разминаване не се е случвало на нито едни избори при далеч по-висока избирателна активност. ЦИК обясни случая с небрежната работа в някои секционни комисии. Това обаче поставя още по-силно под въпрос честността на предстоящите парламентарни избори.

По данни на ЦИК в списъците за гласуване са се подписали 1 415 183 избиратели, а в урните има 1 405 463 плика, т.е. подписите са с 9720 повече. Което означава, че близо 10 000 българи са се подписали, че са гласували, но техните гласове липсват. Това е най-драстичното разминаване между подписи и бюлетини досега. На парламентарните избори през 2005 г. са отчетени 29 бюлетини повече от подписите за цялата страна. През 2001 г. подписите са със 154 повече. Сериозно разминаване има през 2009 г. - над 20 хил., но тогава разликата се дължеше на факта, че се гласуваше за мажоритарни кандидати и за пропорционални листи и много бюлетини бяха обявени за невалидни.

Вчера депутати сигнализираха, че в секции в няколко изборни района в страната, включително и в София, са отчетени повече бюлетини, отколкото са подписите на гласувалите. Опитвайки се да замаже гафа, ЦИК не само не отрече пред "Сега" този факт, но и посочи данни за обратната тенденция - повече подписи, отколкото бюлетини.

Депутатът от БСП Димитър Горов извади данни, че има драстично разминаване между броя на пуснатите бюлетини и подписите на участвалите в референдума. В някои секции бюлетините са с няколкостотин повече от подписите, а в други - обратно. Горов разтълкува тези случаи като опит на управляващите от ГЕРБ да използват допитването, за да изпробват различни схеми за манипулиране на предстоящите парламентарни избори през юли. Той даде пример със секция в Кюстендил, където са намерени 232 бюлетини в урната, докато подписите в избирателните списъци са само 4, и това се вижда от извлечението на протокола. В секциите в Ловешка област, в Кюстендил и в 23-ти многомандатен избирателен район в София е имало повече пликове в урните, отколкото подписи на гласували. В с. Страдалово, община Невестино, пък подписите на гласувалите са 62, а намерените в урната пликове - 16.

Говорителят на ЦИК Бисер Троянов добави други случаи към вече посочените от Горов. И даде фрапиращ пример със секция в софийския квартал Чепинци, в която при 103 подадени бюлетини в протокола имало само два подписа. "Действително се създава впечатление, че двама души са гласували със 103 бюлетини", призна Траянов. Но отдаде случая на небрежност от страна на избирателите, които са напуснали секцията, без да се подпишат. Не стана ясно как гражданите са били допуснати да си вземат личната карта, без да подпишат протокола, че са гласували. Говорителят на ЦИК допусна също, че членовете на СИК може да не са отразили правилно в протоколите броя на положените подписи. Или дори да са вписали там произволно число. "Това се дължи най-вече на пропуски на СИК при съставянето на изборните протоколи", смята той. На въпрос какъв би бил мотивът им да го направят Траянов лаконично отговори: "Трябва тях да питате за това".

От коментара на Троянов не стана ясно и как ЦИК ще предотврати подобни пропуски на парламентарния вот през юли. Той се ограничи само с обяснението, че трябва да се подобри обучението на членовете на СИК. "Много от тях пропускат предварителната подготовка и отиват в изборния ден напълно неподготвени", посочи Троянов. Не се разбра и дали ЦИК ще ги накаже за небрежната им работа.

Допитването роди и други абсурди. Преди дни регионалният министър Лиляна Павлова оправда разминаването в данните от преброяването на населението от 2011 г. и имащите право на вот в списъците за референдума с присъствието на 668 столетници. Заради липсата на комуникация с общините и служба ГРАО тези хора, много от които са отдавна починали, продължават да са и в избирателните списъци и никой не може да ги отстрани, за да не бъдат нарушени гражданските им права. Това обаче означава, че в основния държавен регистър - ГРАО, данни от който се ползват почти за всичко, цари хаос и починали хора се водят за живи. Специалистите по изборни практика алармират от много години, че именно т.нар. мъртви души, които вече са над 900 000, помагат да се фалшифицират изборите особено в малки населени места. В секция в София пък официално отчетената избирателна активност в края на изборния ден се оказа по-ниска от тази в средата му. Това също бе обяснено от ЦИК с грешка.