"Зайченцето бяло" - химнът на всички българчета

Днес ни напусна Леда Милева - любимата писателка на всички дечица.
Вероятно отвсякъде ще ви залеят с кратко биографично слово, със суха статистика. Аз няма да го направя. Защото Леда заслужава да бъде почетена цветно. С дъга. Заслужава да бъде запомнена не със сълзи, а с усмивка.

Талантът явно се предава по наследство, защото баща на Леда е поетът Гео Милев. Писателката расте сред чудния свят на книгите, а в първи клас написва първото си стихотворение. Малката Леда го рецитира на сестра си и майка си, която ѝ купува албум, за да излива талантливото момиченце своите мисли и чувства.

Животът на семейството не е лек, водата не достига до техния етаж и си купуват стомна, която Леда възпява в стиховете: "Ах, ти, стомна, стомна, откога те помня".

Повлияна от големи автори, като Дора Габе, Милева не харесва творчеството си, не го счита за достойно и спира да пише за известен период. Като девойка избира да запише право в Софийския университет, но сухата материя не се нрави на цветната ѝ душевност.

Любовта към децата надделява и тя е изкушена от идеята да следва детска педагогика. Няма как да спреш това, което напира от сърцето ти. Милева отново започва да пише. Нейните герои Мирчо и Немирчо са пионерите на комикса в България.

"Зайченцето бяло" се е родило съвсем случайно. Леда го написва набързо в печатницата, за да запълни половин страничка. Не е предполагала, че то ще се превърне в любимо на всички българи. Не е и сънувала, че поколения деца ще откриват света с нейното творение.

Така ще бъде и занапред. Леда ще е винаги жива, пъстра и закачлива. В усмивката на всяко грейнало детско лице.