Помилван от Попова: Има грешка – има прошка!

Осъден на смърт мечтае за нов живот след 23 години, иска да помага на бивши затворници

58-годишен мъж, осъден на смърт през 1990 година, е сред тримата затворници, помилвани от вицепрезидента Маргарита Попова от общо 1000, подали молби, разказва историята му bTV.

Мъжът, чиято самоличност той не желае да разкрие, е бил готвач в Слънчев бряг и помни света навън от преди 23 години – така, както го е оставил в зората на демокрацията.

"Така подло постъпиха с мен и аз да не остана по-назад си отмъстих. Изкупувам си греха, лека-полека. Ще ми тежи нещо на съвестта, но не мога, сгрешил съм. Има грешка - има прошка. Това нещо трябва да разбере българина - че и в най-жестокия престъпник, има нещо в него", казва в своята изповед затворникът, който е осъден на смърт за убийство и изнасилване. След като е наложен мораториум върху смъртното наказание, присъдата му е променена - на доживотна без право на замяна.

Самият той казва, че е претърпял катарзис зад решетките след смъртта на свой близък. Отказва обаче да говори за причината, която го вкарва за трети път в затвора, но обвинява системата, че го е направила престъпник.

След 18 години в изолатор бившият готвач сега е библиотекар. Работи по 8 часа на ден и живее с мисълта за живота навън. Надежда за това му дава вицепрезидентът Маргарита Попова, която го помилва преди месец, след като се убеждава, че в затворника е настъпила позитивна промяна.

За да излезе навън той обаче е необходимо съдът да преразгледа наказанието му и да промени присъдата на 30 години затвор. Ако това стане, с натрупаните "кръстчета" той пресмята, че ще е свободен след около година.

След дълги години в затвора някогашният озлобен млад човек вече се е превърнал в добър старец, който живее всеки ден с мисълта да помага на други затворници.

Той е убеден, че всеки може да се промени, ако попадне на правилния човек. За него това е вече пенсионираният инспектор Киров, помагал му близо 15 години.

Затворникът споделя и своята мечта -  когато излезе от затвора да отвори нещо като приют, където да помага на такива, които дълги години са били лишени от свобода и трябва наново да се адаптират в обществото. Самият той обаче признава, че не знае какво е сега обществото навън, след като 23 години не е бил част от него.