Подобна кампания през 2010 г. приключи с три милионни глоби за монополистите и с още по-високи цени

Заради ескалацията на протестите срещу високите сметки за ток управляващите насочиха цялата държавна контролна мощ срещу електроразпределителните дружества (ЕРП). Прокуратурата, Сметната палата, Държавната финансова инспекция, Комисията за защита на потребителите започнаха проверки на разходите, инвестициите, общите условия, ценовата политика и приватизационните договори.

Парламентарната комисия за корупцията по високите етажи на властта привика шефовете на ЕРП-тата, ръководството на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и прокуратурата. А "Атака" внесе в Народното събрание искане да бъдат отнети правата на ЧЕЗ, "Енерго-Про" и ЕВН, макар че такава опция - да бъдат оставени безстопанствени електоразпределителните мрежи, на практика няма.

Институтът по метрология трескаво проверява електромери, а самите дружества са засипани от жалби на недоволни абонати. Даже и църквата се активизира и възмути от високите сметки за ток и вчера варненският митрополит Кирил призова ЕРП-тата "да се вразумят".

Прокурори от Върховната административна прокуратура вече ровят документи на ДКЕВР и в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, за да установят как двете ведомства са контролирали трите ЕРП-та. Главният прокурор Сотир Цацаров е наредил проверките да обхванат целия период от приватизацията им през 2004 г. до момента. Той очаква междинни резултати още идната седмица. "Не е изключено да се стигне и до обвинения, ако бъдат установени данни за безстопанственост или длъжностно престъпление", обясни Цацаров.

Вчера сутринта финансовият министър Симеон Дянков съобщи, че е наредил подопечната му АДФИ - Държавната финансова инспекция, да се включи в проверките на Сметната палата за разходите. По-късно и министърът на икономиката Делян Добрев поиска АДФИ да инспектират ЕРП-тата, но "в частта обществени поръчки". "Това е за периода от 2010 г. насам, когато ги задължихме да правят поръчки, преди това те възлагаха, без да спазват ЗОП," обясни Добрев.

Дянков смята, че трябва да се въведе паралелен контрол на инвестиционните разходи на ЕРП-тата - не само от ДКЕВР, а и от Сметната палата или от Държавната финансова инспекция. Инвестициите са част от ценообразуването им. Какво точно ще одитира Сметната палата, не е ясно.

"ЕРП-тата предоставят обществена услуга, така че ние трябва да верифицираме разходите, които се правят за тази дейност, през Сметната палата", обясни министър Добрев, според когото одитът трябва да обхване всички по ценовата верига - мрежовия оператор, ЕРП-та, производителите, вкл. и частните. Според Закона за Сметната палата обаче експертите й могат да проверяват частни фирми само доколкото става дума за приватизация или концесиониране. А контролът върху ценообразуването е работа единствено на ДКЕВР. Впрочем и енергийният регулатор е започнал проверки в ЕРП-тата. Представител на ДКЕВР има в "Енерго-Про". От ЕВН заявиха пред в. "Сега", че нямат информация за започнали проверки. "ЧЕЗ винаги оказва пълно съдействие и не се притеснява от инспекции", заяви Петър Баран от чешката компания.

Вицепремиерът Дянков съобщи, че в момента Институтът по метрология усилено проверява електромери за сметка на държавата и че до края на седмицата вече ще дойдат първи данни има ли голям процент неизправни уреди, или коренът на злото трябва да се търси другаде. Всъщност от института вече съобщиха, че само 5% от проверените електромери дават отклонения.

Комисията за защита на потребителите също се отчете с извънреден брифинг, на който обяви, че ще започва да завежда колективни искове срещу ЕРП-тата заради неравностойни клаузи в договорите. Шефът на комисията Веселин Златев обясни, че не може потребителят да оспорва сметката си само в едномесечен срок, тъй като това е недостатъчен срок. Освен това неправомерна клауза е и 180-дневният срок за изчисляването на количеството изразходвана електроенергия за периода от датата на монтажа на самия електромер до датата на констатирането на грешката при измерването. Общите условия на ЕРП-тата обаче се одобряват от ДКЕВР и тя е тази, която трябва да премахне клаузите. Според шефа на КЗП Веселин Златев имало бум на оплакванията. После уточни, че в комисията от началото на годината са постъпили цифром и словом 90 жалби за тока и те са били препратени на ДКЕВР, понеже засягали основно качеството на услугите.

Странно е, че трябваше половин България да пламне в митинги и протестни шествия, за да се събудят контролните органи. Лошото е, че едва ли ще има резултат. Подобна активност имаше и през 2010 г., когато ЕРП-тата отново бяха взети на прицел от държавата заради високите цени на тока, а лично премиерът Борисов ги обвини, че не правят инвестиции и изнасят печалбите си в чужбина. Тогава ДАНС нахлу демонстративно в офисите на една от компаниите. ДКЕВР направи проверки и после изпрати папки на прокуратурата да дири има ли престъпления. От регулатора намекнаха, че има съмнения за източване на ЕРП-тата чрез възлагане на дейности на свързани фирми. В крайна сметка всичко приключи с глоби от по 1 млн. лева, които, ако се съди по днешните събития, не са решили нито един проблем. Затова и цените продължиха да растат и по обективни, и по субективни причини.

Сега държавата отново вдига шум и търси виновници вместо решения. Пряко отговорни за енергетиката са Министерството на икономиката и ДКЕВР. През 2010 г. съставът на регулатора бе сериозно обновен - за да заработи по-добре. Доскорошният шеф на ДКЕВР Ангел Семерджиев бе уволнен точно когато комисията подготвяше четирите най-важни наредби, трасиращи освобождаването на енергийните пазари и даващи път на конкуренцията. Неговият наследник - Юлиана Иванова, тепърва ще навлиза, а и още в първия си ден се забърка в скандал с неспазването на закона. Премиерът й даде 20 дни кредит на доверие.

На фона на атаката срещу ЕРП-тата други виновници по веригата на цените за тока останаха в сянка. А голям принос за високите сметки на ток и за бунтовете на гражданите има и сегашното правителство. Това стана ясно от поредица коментари на младия министър на икономиката Делян Добрев, който неволно се конфронтира с шефа си.

Премиерът Бойко Борисов не пропуска повод да обвини предшествениците си - Иван Костов за двете американски централи, правителството на НДСВ за продажбата на ЕРП-тата, тройната коалиция за високите тарифи за вятърните перки и за фотоволтаиците. Но пропуска трите теца, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, чиито космически цени също сериозно надуват фактурите ни. Централите "Бобов дол", "Брикел" и "Марица 3" трябваше да бъдат затворени още преди години като гигантски замърсители, но Борисов лично се застъпи за тях под претекст, че много хора ще останат без работа. Междувременно Ковачки, обвинен за данъчни престъпления, прехвърли собствеността си в тецовете на фирми с непроследими собственици, регистрирани на Сейшелите и в други офшорни зони. Към проблемите с тези тецове обаче вниманието насочи Делян Добрев. Той се възмути, че старата ТЕЦ "Бобов дол" се е сдобила със "златна" сероочистваща инсталация. "В ДКЕВР са били представени фактури за 100 милиона, а според експерти съоръжението струва значително по-малко," съобщи Добрев. Енергийният регулатор е одобрил тази инвестиция и тя също влиза в сметките ни за ток. Случаят даде повод на министъра да обяви, че енергийният регулатор трябва да престане да приема безкритично представените му фактури и да изисква енергийните дружества да правят само необходими инвестиции и да доказват разходите.

Освен това Добрев съобщи, че всъщност токът от трите теца на Ковачки е сред най-скъпите в микса, който стига до електромерите ни. Не е ясно защо досега този факт се подминаваше. "Не може да се обяснява работенето на тези три централи със социален фактор, защото в крайна сметка там може би работят хора, но сметката я плаща цялото общество. Това е неефективно ценообразуване", обясни министърът. Той посочи, че всяка година на 1 юли регулаторът определя квота на различните централи и решава коя да бъде включена в микса и коя не. Според Добрев скъпите "Бобов дол", "Брикел" и "Марица 3" може да бъдат заместени с повече енергия от АЕЦ "Козлодуй" и от ТЕЦ "Марица-изток 2", която е втора по ниска цена. В същото време той изтъкна, че България е задължена да изкупува енергията от ТЕЦ "Марица 1" и ТЕЦ "Марица 3" в следващите 14 години и в "момента, в който се заговори за прекратяване на дългосрочните договори с тези централи, те ще поискат неустойки за направените разходи и пропуснатите ползи".