88 000 българи и румънци са населили Германия само за 6 месеца

Вероятно обоснован страх се вселява в душата на иначе не толкова душевния немец. След като Британия изпадна в истерия от възможността да бъде удавена от вълни българи и румънци, щафетата на страха бе поета от Германия.

Сдружението на германските градове настоява държавата, 16-те федерални провинции, както и Европейският съюз да се заемат по-активно с търсенето на решение на проблема с прииждащите към Германия оръфани българи и румънци.

Представителите на сдружението смятат за необходимо да бъде предизвикана дискусия и то на европейско равнище, която да акцентира върху евентуалните възможности за подобряване на условията на живот на тези хора в родните им страни, което би обезмислило масово преселение на хора от една държава в друга.

Председателят на Сдружението на германските градове Кристиян Уде, кмет на Мюнхен споделя, че множество граждани на Румъния и България търсят по-добър живот в Германия и това е разбираемо, но добавя, че възможностите на държавата за подпомагане и интеграция  на толкова емигранти не са достатъчно ефективни.

Уде е убеден, че трябва да бъдат подобрени условията за живот в родните страни на преселниците,  а също така и да се създадат условия в Германия, които да позволяват на общинските власти да действат по-активно и да насърчават мирното съвместно съществуване на имигрантите и останалите народностни групи в градовете.

Според информация от Федералната статистическа служба на Германия само за първата половина на миналата година броят на имигрантите от България и Румъния е нараснал с 88 хиляди души, спрямо 2011-та. Това разбира се е свързано с много затруднения между които липса на здравна застраховка при много от идващите, нарастване броят на децата, нуждаещи се от опека, заетост на чужденците в сивия сектор и т.н.

Към момента липсват правни рамки, които да помогнат за справяне със ситуацията.

Поради това Сдружението на германските градове призовава държавата, провинциите и Европейския съюз да се заемат по-сериозно с проблема и да разработят стратегии за неговото решаване.

Позицията на Сдружението на германските градове е, че всички народностни групи във всички държави-членки на Европейския съюз трябва да имат шанс за добър живот в родината си, а очакванията са по посока на това, тази декларация да предизивка сериозна дискусия за възможните решения, както в Германия, така и у нас и в северната ни съседка.

Безспорно мнението на германската държава, че гражданите на страни като България и Румъния, както и на всички такива в границите на Европа би трябвало да имат някакви нормални условия за живот, а не да бъдат просто един материал за плащане на сметки и данъци, едни хора, които се задъхват под все по-грубия натиск на все по-олигархичнаото управление на България, е повече от правилно.

За съжаление, едва ли подобна дискусия ще промени нещо в двете най-скапани държави на Балканите, а причините за това са толкова много, че просто няма смисъл да бъдат описвани. Болшинството от тях са добре познати на господата европейци.

Има и още една лоша новина за германците, а именно, че докато в България (най-вероятно и в Румъния) не започнат хората да получават по 2000 в съответната валута, докато не бъдат изтръгнати из корен порочни практики, каквито са например надписването на сметките на тока всеки месец, и то двойно, докато скапаната правосъдна система си позволява да осъди човечеца, да грабне от ръката му коравия залък хляб, само защото някой е излъгал, че същият този човечец му дължи някакви пари, докато дупките пътищата в тези страни са 70 % от т.нар. пътна настилка, докато майките и бащите ни взимат по 70-80 евро пенсия, след 40 години робски труд на тази гнусна Мащеха България, докато си плащаме здравни застраховки,а отивайки на лекар си плащаме отново, а влизайки в болница, излизаме смирени и с краката напред и т.н. и т.н., дотогава хора от Румъния и България ще бъдат фактор, с който западняците ще трябва да се съобразяват, или поне да свикват.

Защото, ако същите тези, задоволени с всичко хора се опитат само за седмица да живеят тук, при условията, при които ние вегетираме, то убеден съм едва тогава ще разберат какво точно е Адът, описан несполучливо види се, от Данте.

И тогава ще запшеят вероятно друга песен, ама знаят ли старата българска поговорка „като ми пееш Пенке, ле…“