Оймякон е най-студеното село в света

В руското селце Оймякон в Русия температурите падат до –71°C, толкова студено, че самолетите не могат да кацат през зимата, пише "Дейли мейл".

Оймякон се намира в североизточна Русия и е известен като "Северен полюс на студа".

То е със средни януарски температури от -50°С  и е най-студеното населено място в света.

Селището е разположено на над 750 метра надморска височина, намира се близо до полярния кръг и продължителността на деня варира от 3 часа през декември до 21 часа през лятото, когато преобладават т.нар "бели нощи".

Селцето, което приютява 500 жители, през 1920 и 1930 г. било място за престой на пастири на северни елени, които напоявали стадото си от термалния извор. Но руското правителство, в усилията си да засели номадите, които се контролирали трудно, а и били културно и технологично изостанали, превърнали мястото в постоянно обитавано.

Ежедневните проблеми, с които местните се сблъскват, са: замръзване на мастилото в химикалите за писане, замръзнали очила по лицата на хората и батерии, които бързо се изтощават.

Освен това се препоръчва хората да оставят колите си да работят по цял ден, понеже може никога да не ги запалят отново. А телефоните дори и да имат обхват, не могат да работят в такива студени условия.

Друг проблем, предизвикан от замръзващите температури, е погребването на мъртъвците. Земята първо трябва да бъде размразена, за да може да се копае, пали се огън и така няколко часа, после горещи въглени се избутват настрани и се изкопава дупка дълбока няколко сантиметра. Това се повтаря няколко дни подред, докато дупката не стане достатъчно дълбока, за да се зарови в нея ковчегът.

Иронично, Оймякон означава "незамръзваща вода". Името се дължи на намиращия се наблизо горещ извор.

Повечето домакинства в Оймякон все още се отопляват на въглища и дърва, малко са тези, които могат да си позволят модерни приспособления за отопление. Много от жилищата все още имат външни тоалетни. Когато доставката на въглища закъснява, енергийният пункт започва да гори дърва. Но, ако енергията намалее, градът сякаш замира за около пет часа, а тръбите замръзват и се пукат.

В Оймякон нищо не вирее, затова хората ядат еленско и конско месо. Единственият магазин в селото осигурява стоки от първа необходимост, а местните работят като пастири на северни елени, ловци или пък рибари.

Лекарите казват, че местното население не страда от недохранване благодарение на млякото от техните животни, което съдържа много от необходимите микроелементи.

Изненадващо, но хората тук са закалени от времето, за разлика от другите страни, които се плашат от снега. Единственото училище в Оймякон спира да работи само, ако температурите паднат под -52С.