Когато не мишкуват, независимите комисии и агенции са заети да изпълняват политически поръчки

В България има едно устойчиво разбиране за независимост - това са хора или органи, от които нищо не зависи. За съжаление има достатъчно солидни основания за тази максима. Вземете например Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Тя се води независим орган. Преди 2 години обаче на килимчето в Министерски съвет председателят й Ангел Семерджиев уверяваше под гневния поглед на работодателя си премиер как извършената пълна проверка на електроразпределителните дружества заминава към прокуратурата заради открити раздути разходи за външни услуги.

Сега Семерджиев е бивш, но какво от това - сметките за ток и парно са по-високи, а прокуратурата е впрегната в нови проверки на същите нарушения. Вчера независимата ДКЕВР получи поредната поръчка от премиера - да намали цената на тока с 8%.

Карикатура като ДКЕВР са и останалите "независими" органи с регулативни функции в икономиката. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), от която се очаква да брани пазара от картели и нелоялни практики, се изживява като академичен орган. Агенцията за обществени поръчки (АОП), през които години наред се точат милиони към фирми, е сведена до прост регистратор и администратор на сайт. Комисията за защита на потребителите (КЗП) използва търговската тайна като смокинов лист за всякакви разследвания.

Тази скопеност на контролните органи е логична и целенасочена 

Тя е функция от осакатени закони, слаба съдебна система и държава, която от все сърце не желае да съществува свободен пазар. В такава държава, както всички знаем, порциите се разпределят централно и от независимите органи по условие се очакват да мишкуват или да изпълняват политически поръчки. Така контрата остава в обществото и в енергията му да крещи и хвърля яйца и домати по улиците, ако не е твърде изгладняло да ги хаби.

Пряката административна зависимост на тези институции заради начина им на конституиране е само едната страна на проблема. Наистина е нонсенс да се твърди, че ДКЕВР е независим орган, когато ръководството й се назначава от правителството. Вчерашните събития са нагледен пример за това. За каква независима комисия може да става дума, когато от горе й се свежда точка по точка какво трябва да направи, включително да намали цената на тока с 8% от 1 март? Кой точно изчисли тази цена, при положение че комисията в момента е полуобезглавена. А и промяната може да стане едва на 1 юли по закон. И защо решението се взима еднолично, ако ще се променя кардинално начинът на избор на членовете на ДКЕВР? На четвъртата година от мандата правителството се сети, че членовете на ДКЕВР трябва да се избират с 2/3 мнозинство от парламента, вместо да се назначават от Министерския съвет, и да има 50% гражданска квота. Но даже няма яснота дали тези промени в закона за енергетиката ще минат до изборите.

Сходна е ситуацията и с КЗП, която също се назначава от кабинета. Още по-смешно е да се очаква, че Агенцията за обществени поръчки, подчинена на икономическото министерство, ще осъществява ефективен контрол върху същото това министерство в качеството му на възложител на обществени поръчки. Друг е въпросът, че и назначаването на членовете на подобни контролни органи от парламента не е панацея и Комисията за защита на конкуренцията е убедително доказателство в тази посока. Парламентът послужи като прекрасен параван в проверката за наличие на картел на пазара на горива - комисията бе викната, изслушана, депутатите задаваха въпроси, а председателят й Петко Николов уверяваше, че има солидни доказателства за картел. Доказателствата в крайна сметка не издържаха.

Казано накратко,какъвто парламентът, такъв и контролът му. И все пак по-високият статут на комисиите е за предпочитане при пряката им подчиненост на изпълнителната власт.

Мишкуването на контролните органи и изпълнението на политически поръчки виреят в среда на мнима прозрачност, гарнирана с разтегливи законови дефиниции и откровени дупки в нормативната уредба. Ако имаше истинска публичност, ДКЕВР, КЗК и КЗП няма да могат да скрият резултатите от емблематични проверки като картелите за горивата или кредитните условия на банките. Уви, публичността губи битката с търговската тайна, за каквито и обществени интереси да става дума.

Двете решения по картелните проверки на КЗК при горивата и хранителните вериги са повече от показателни. Цялата информация, на базата на която комисията преценява има ли господстващо поведение и злоупотреба с него, дали и как е сключено картелно споразумение, е засекретена с оправданието "търговска тайна". Така изобщо не е възможно да се проследи какво точно е установила комисията, какви възражения са имали компаниите, защо те са приети или отхвърлени. В тази мъглявина окончателното решение, с което КЗК свали обвиненията и не глоби никого, наистина се доближава до академичната мечта на председателя Петко Николов - пространни обяснения какво точно е картел, какво е нелоялна конкуренция и неразбираеми заключения защо установените факти в крайна сметка не представляват проблем.

Същата бе ситуацията и с шумно разобличавания картел за хипермаркетите. Тук дори се стигна до абсурдната ситуация една от засегнатите вериги сама да се жалва, че не разбира решението на комисията заради заличени обстоятелства в него и затова не може ефективно да се защити в съда. Най-скандално и при двете секторни проверки обаче е благосклонното решение на КЗК да не налага санкции и да приеме за чиста монета обещанията на компаниите, че ще се поправят.

От чие име комисията взе решение да сключи тези сделки?

Тя поинтересува ли се изобщо от мнението на обществото, което ежедневно страда от картелите? И не следва ли в случаи на висок обществен интерес приемането на подобни споразумения да е ако не забранено, то поне трудно за постигане и видимо в детайли? Търговската тайна надделява и в по-крупните ревизии на комисията за защита на потребителите. В проверката за кредитните условия на банките комисията не се престраши да посочи единствената банка, при която не са открити никакви нарушения. За да не й прави реклама!? Така изобщо не става ясно с какво точно проверката на комисията е от полза за потребителя освен като четиво за обща култура. Но при банките открай време властва някакъв сюрреалистичен страх, че никой нищо не трябва да знае, за да не се разклати прословутата стабилност.

При ДКЕВР голямата тайна е друга - съдържанието на договорите с различните участници в енергийния микс, от които зависи и крайната цена на тока. На фона на безпрецедентни протести Комисията за борба с корупцията по високите етажи на властта внезапно се сети, че при висок обществен интерес договорите не могат да се третират като търговска тайна. Какво ще разберем от тях - предстои да видим. ДКЕВР и в момента публикува купища документи без никаква полза за потребителите. Решенията на комисията за определяне на цената на тока и водата са абсолютно неразбираеми с фалшивата претенция за специализираност и сложна материя.

Да се чудим ли тогава защо от сметката за ток не се разбира нищо. Слабото и нестабилно законодателство и постоянното залитане към една или друга драстична мярка по линия на контрола също създават огромни проблеми. След всеки публичен скандал се пръкват идеи за грандиозни промени в законодателството, много от които, за щастие, остават само на думи. Освен че водят до масово непознаване на закона - и от задължените да го спазват, и от длъжните да контролират изпълнението, честите законодателни промени буквално блокират работата на контролните органи. Един от най-добрите примери в тази посока е Законът за обществените поръчки. Всъщност е несправедливо да се твърди, че АОП е заета само с регистриране на обявления и информация за сключени договори, защото методистите й са принудени да работят с един от най-пробитите нормативни актове в държавата. В момента в секцията "Национално законодателство" на сайта на АОП са публикували 8 различни версии на Закона за обществените поръчки и агенцията е длъжна да работи с тях, защото има неприключили поръчки, обявявани по старите версии на закона.

Това е някакъв административен ад

В него е длъжна да работи и КЗК като първа инстанция за обжалване на поръчките. КЗК въобще изглежда твърде натоварена институция: тя е принудена да носи под раменете си три дини - контрол по Закона за защита на конкуренцията, Закон за обществените поръчки и Закон за концесиите, и трудно може да се твърди, че се справя успешно със задачата.

Не на последно място работата на контролните органи в държавата се минира кадрово, при това от всяко правителство. Абсурдно е за председател на тежка комисия като ДКЕВР да се назначава човек, който е уличен в забранена онлайн търговия с цигари и дори не е прехвърлил собствеността на фирмата си. Недопустимо е никой да не се сеща кой е председателят на Агенцията за обществени поръчки и коментирал ли е някога нещо. Не може постоянно да се опрощават тежки провали на ключова комисия в името на криворазбран бон тон. Когато бе попитан кой ще понесе отговорност при липса на доказателства за картела на горивата, Петко Николов видимо се обиди. А какво да направи обществото, което е не просто обидено, а ограбено?