Сметките за топло може да намалеят

Как можем да намалим сметките си за парно и да направим въздуха по-чист благодарение на едно българско изобретение? Ирландия има шанс да научи това преди България. Изобретение на трима учени от БАН вече от години чака внедряване в практиката, разказва инж. Чавдар Димитров, който е разработил технология за масово производство на въпросната апаратура. Името й е дълго и сложно - инсталация с контактни економайзери, които вече са монтирани на отделни места в страната от 1991 до 1995 г. Докато обаче чакат широко приложение, двама от изобретателите излезли в пенсия, а третият е поканен в Ирландия да въвежда опита си там.

Ако нашата инсталация се постави само на един котел от столичната "Топлофикация", той може да харчи 6,5 милиона лева по-малко за гориво годишно, разказва инж. Чавдар Димитров. Той е човекът, който от години дава живот на идеите, родени в Института по инженерна химия към БАН. По неговите думи крайният ефект от икономията би трябвало да се усети по джоба на потребителя - по този начин е твърде вероятно сметките ни за парно да намалеят.

Проектът на инсталацията всъщност е дело на трима учени - професорите Николай Колев, Румен Даракчиев и Крум Семков. Първите двама са вече пенсионери. Третият бил поканен в Ирландия като част от създаването на мозъчен тръст, свързан с енергийната ефективност. За "келтския тигър" работили сто учени от цял свят, но след първата година проф. Семков е от малкото останали да продължат работата си, защото предложенията му се оказали много ефективни. Нищо чудно евтиното парно

да види бял свят първо там

Освен че икономисва гориво, инсталацията е единствена в света, която значително намалява вредните емисии. Особено количествата азотни оксиди, които са едни от най-опасните замърсители. Чрез тези инсталации се намаляват близо четири пъти. "Знаете ли как се познава, че нашата инсталация не е монтирана? Сега от комините на топлофикациите излиза бял дим. Когато монтираме инсталацията - от комина видимо не излиза нищо" разказва инж.Димитров. Изобретението всъщност представлява инсталация, която използва топлината на излизащите димни газове от котли и други уредби, работещи с природен газ. Тази топлина се връща в технологичната схема на ТЕЦ-а, с което се повишава енергийната ефективност като цяло. "Общият икономически ефект за софийската "Топлофикация" само от намаление на горивото ще бъде десетки милиона годишно. Част от този ефект топлофикациите могат да използват за промяна схемата на снабдяване в блоковете, като доставят топлоенергията до вратата на потребителя, като може да стане възможно

получаването на индивидуална сметка

казва инженерът. Друга част от ефекта може да се използва за новия технопарк, за който държавата говори от известно време. И зад всичко това стоят стотици нови работни места. Освен това системата може да намери широко приложение в бирената индустрия, парниците и хлебозаводите. Авторите се надяват да се срещнат и с президента, за да му обяснят важността на предложението. "Екипи за производството може да се сформират за кратко време" смята инж. Димитров. Преди 1989 г. инженерът е ръководил поделение на Централния машиностроителен институт, което създавало на дело онова, което учените предлагат на хартия. "Беше нещо като минитехнопарк, където изработвахме първите образци или малки серии от различни проекти". Тогава се запознал с екипа на проф. Колев, който успял да организира строежа и пускането в експлоатация на първата инсталация в софийската "Топлофикация". Инсталацията работи успешно до 1987 г., когато се амортизирала. "Поради липса на средства първата инсталация беше изградена от черни метали, които сравнително бързо корозираха", разказва инж. Димитров. "След това всички следващи инсталации изработвахме от неръждаеми материали,

което ги прави вечни

Монтирали сме такива уреди в Разград, в шуменската "Топлофикация" и "Топлофикация Пловдив-юг". Натрупаният опит ни дава възможност да организираме масово промишлено производство", убеден е Димитров. Големият проблем е, че тази и още редица иновации на учени от Института по инженерна химия, където от години се работи по проблеми на енергийната ефективност, не се прилагат. А учените избират Терминал 2.