Вдигни се от мизерното си болнично легло, мила родино

В последните дни България откачи. Върхът на лудостта е, както подобава, в сърцето ѝ, в столицата.

Ще нарисувам лудостта възможно най-кратко и картинно.

Камера, работи.

Улични протести, разбити носове. Хора с една обувка. Сновящи репортери и фотографи, жадни за кръв и още някой фотос. Искаме оставки, реват недоволни.

Един протестира срещу скъпия ток, друг - заради ниската заплата. Трети протестира заради самия протест. Друг - заради живота. Като цяло. С всичките му гадости.

Още протести. Този пък контра. Прасета в камиони пред парламента. Трактори. Футболен бос, неразпознат от тв репортерка. Сложен за употреба мегафон. Политици с бляскави ореоли.

На метри оттам знамена на Съветския съюз. Строгият поглед на масовия убиец Сталин, тържествуващ из София. "Червени" старци, въздишащи по миналото.

България изпада в кома. Тресе я и бълнува. Гърчи се от болезнените спазми на дълго траялата потисническа болест.

Дано, Господи, дано лечението не е твърде закъсняло!

Родино мила, моля те, дръж се. Преживяла си 5 века турско робство. Минала си и през 45-годишно комунистическо такова.

Второто от което май бе най-тежкият изстрел в крехкото ти изстрадало тяло. Но то не рани толкова плътта ти, колкото душата ти.

За тези рани лек можеш да намериш само ти. За тях няма чудодеен мехлем. Няма операция.

Вдигни се от мизерното си болнично легло, Българийо. Направи така, както си го правила винаги.

Погребала си много синове и дъщери, но си преживяла болката. Сега живей за днешните си деца!

Ако искаш те да имат бъдеще!