Протестите събориха Борисов. Но няма да решат нито един български проблем.

Революциите си приличат. Те носят нещастия, срещу които хората въстават. Така е след Френската, Октомврийската. Арабската пролет. Така бе след 10 ноември 1989 г. Често бедите са по-големи.

Хората имат право на щастие. Както и да се борят за него. Борбата винаги прилича на надбягване в окръжност. През 1879 г. повечето българи искат да изградят модерно либерално общество. Да строят капитализъм. През 1945 г. повечето българи искат национализация и социализъм.

През 1990 г. те настояват пак за капитализъм, издигат мощни лозунги за приватизация. За капитализма не знам, но днес се чуват призиви за национализация.

На 10 ноември 1989 г. българите пожелаха неистово многопартийност. След 12 години партиите им бяха неистово омръзнали. Огромно мнозинство припозна Царя като непартиен. По едно време българите мечтаеха "партиите да се обединят, да действат като една, да спрат да се карат за щяло и нещяло".

През 2005 г. три партии се обединиха и спряха да се карат за щяло и нещяло. След това българите вече мразеха обединенията (коалициите). Непартийният им любимец този път бе генерал. Сега пак се задава "спасение", "панацея".

Нарича се Велико Народно събрание, което всеки иска да се свика, но като разтури Обикновеното, което единствено може да го избере. Наричат се и "граждански сдружения". Те трябвало да сменят партиите, но никой не казва с какво са различни.

Протестиращите са справедливо гневни, обяснимо объркани В България бе извършен колосален грабеж на обществени богатства, който засега е ненаказан. Политически картел изкриви демокрацията, подмени представителството, обезвери хиляди. Днес площадите казват, че не искат да бъдат лъгани, това е добре. Но историята не почва от днес. Същата улица, която сега свали Борисов, го избра. Избра го не с математика, а с въодушевление и надежда - 1.6 млн. гласуваха за ГЕРБ през 2009 г., към 4 милиона бюлетини спечели партията на няколко поредни вота. Точно тази емоция, страст, вяра, която му бе подарена, направи Борисов такъв, какъвто е.

По-важно е какво ще се прави занапред. Безплатен обяд няма. Днешната малка революция ще има сметка. Тя, за съжаление, няма да се плати от тези, срещу които улицата въстана. Просто няма такъв случай в световната история. България влиза в сериозна политическа криза. Тя няма да бъде с хоризонт няколко месеца. Най-вероятно властта ще е нестабилна в следващите мандати. Ще бъде истинско щастие да бъдат цели. Във всяка от следващите пет години има редовни избори. България ще живее на ръба на политическия стрес, рибата вече плува върху мътната вода.

Нито едно от желанията на протестиращите, които уж Борисов удовлетвори във вторник, няма да се случи. Но по-важното е друго. Голямата беда не е в политическата, а в икономическата криза. Всякакъв разговор за бъдещето, за икономиката засяда с буца в гърлото. България е малка държава. С нищожен пазар, скромни ресурси, застаряващо и все по-нискокласифицирано население.

Единственият изход са чуждите инвестиции. Досега те бяха малко. И това не бе само заради корумпираните и недалновидни политици. Трябва да си луд, за да инвестираш в страна с ужасяващи демографски и стопански показатели, трагични и в перспектива. Дори евтината работна ръка не е чак такъв стимул. Сега, след размириците лудият, дето ще дойде да инвестира у нас, трябва да бъде и мазохист.

Той ще знае, че офисите му винаги могат да бъдат изпотрошени, опозицията да го плаши с национализация, премиерът да тръгне да му взема лиценза напук на правилата. Че приближат ли избори, настават улични и институционални страхотии. Аз лично съм втрещен. Частните електроразпределителни фирми са купили държавните дялове. Никой не е карал насила държавата да ги продава. В хазната са влезли милиони. След това частните фирми продават енергията по цени и нормативи, определени от държавата. И изведнъж излизат главните виновници. Не мога да повярвам, че хиляди хора се хващат на въдицата за масовото манипулиране на електромерите, с което те ограбвали клиентите.

Не казвам, че в България са се случили невиждани фатални баталии. Казвам, че политическата стабилност, която звучи кухо и безсмислено за мнозина, всъщност бе българско конкурентно предимство. Огромно, на фона на липсващите други. Сега всеки, който евентуално би тръгнал да развива бизнес у нас, ще знае какво се случи през зимата на 2013 г. Ще знае, че правителството ще заеме популистка позиция при първото улично недоволство. Че дори при тотално дискредитирана опозиция може да падне предсрочно. Че в България водата е мътна,нестабилността дебне всеки миг. Вие бихте ли вложили пари в такава държава? Ще вложите ли, ако сте честен, почтен?

България се нуждае от заетост, доходи, инвестиции. Бунтове имаше в цяла Европа, все заради липса на поминък. Но поминък не се създава с революция и барикади. Работа трябва, доходи, бизнес. Както и образование, труд, преобръщане на ценностите. Еволюция, не революция.

Трябва да признаем, че лошата визитка на България бе трайно рисувана в последните години. За 40 месеца Бойко Борисов уволни, размести или принуди да си тръгнат 14 министри. Никога не се знаеше какво точно мисли. Сутрин вдигаше данъците, вечер ги отменяше, каже едно, министрите му - второ. Случва се трето. Това е среда, в която всеки нормален човек, тръгнал да прави бизнес, ще бяга.

Но забележете, че Борисов предприе всички тези лупинги с благороден мотив - да удоволетворява желанията на хората. Режеше глави, отказваше се от решения, злепоставяше свои и чужди, само и само да угоди на улицата, на човека пред телевизора. Дори и сега, когато подаде оставка, пак чу гласа на протеста. Борисов не може да бъде обвиняван в недемократичност. Може да бъде обвиняван, че не е държавник.

Разговорът за икономиката е най-важен. Не се води, защото е най-труден. Общините почнаха да спират плащания, в безвремието и безвластието България трудно ще договори добри условия за следващия период на европейско финансиране. И като слушам всичките апели за национализация на концесии, производства, отдавна продадени активи, се чудя столичната "Топлофикация", затънала с милиони, частна ли е? Бъдете сигурни, че ако днес национализираме нещо, след 25 години пак ще има лозунги то да бъде приватизирано.