За съвременното състояние на труда можем да търсим причини назад във времето, дори във Версайския договор, а след това и в Ньойския договор от 27 ноември 1919 г., когато от търговска вещ трудът се превръща в право на човека. Положенията в нашия Кодекс на труда, които сега четем и ползваме, почиват на редица договори и международни споразумения.

Така например след края на Първата световна война се създава Международната организация на труда, в която от 6 декември 1920 г. участва и нашата страна. С това, както и с провъзгласената от ООН през 1948 г. свобода на човека, окончателно се скъсва с робството. 
Всичко това ни осигурява правото на труд (с неговата доброволност), правото на почивка след четиридесетчасова работна седмица - и евентуално спокойни старини. Защото, замислете се, какво бихме били без тези неща...? А какво да кажем за детската експлоатация, присъща за миналите години, но която за съжаление все още се среща по света?

Но да се върнем на Международната организация на труда, чиято мисия е да се грижи за нашето свещено право на труд. А това право е действително свещено, тъй като ако не беше трудът, сега нямаше да четем вестници от сайтовете, пък и вестници изобщо. В прогреса на цивилизацията е заложен трудът, макар и дълго време ние, българите, да смятахме, че трудът е за будалите.

Сега Международната организация на труда съобщава, че качествата на безработните не отговарят на тези, които работодателите изискват. Получава се леко неприятна ситуация – двадесет и осем милиона безработни (официална статистика) от началото на световната икономическа криза досега (една четвърт от тях са в страните с развити икономики, а останалите три четвърти са в Южна Азия и Африка) и неясен брой работни места, които са предназначени за длъжности, изискващи висока квалификация. Историята показва, че след всяка война или икономическа криза, в която са изразходвани допълнителни средства, стопанствата на засегнатите страни трябва да компенсират образувания дефицит и това е естествен процес. Повече работа – повече пари. Повече наука – повече прогрес. И в този ред на мисли, необходими са високообразованите кадри. Навсякъде и за всичко.

Този проблем засяга в особена степен младите, които тепърва излизат на трудовия пазар. Те или сега получават своя ценз и нямат опит, или са в процес на придобиване на този опит. Но тази негативна тенденция е факт при големите икономики, които отбелязват спад в растежа и заетостта. При нас е малко по-различно – мотивацията на младите хора липсва.

Най-остро проблемът с квалификацията се усеща сред заетите в строителството и финансовите сектори, които останаха на улицата в края на 2008 г. и началото на 2009 г. Когато те опитаха да се насочат към незасегнатите от кризата сектори, установиха, че не отговарят на новото търсене.

В САЩ например около 30 процента от заетите в строителството са загубили работата си в периода между 2007 г. и 2012 г. Същото явление се забелязва и в производството на дълготрайни блага – индустрията освобождава около 15 процента от заетите в периода на кризата. В същото време обаче се очаква заетите в секторите на образованието и здравеопазването да се покачват с 20 процента. Този обратен процес сигнализира за несъответствие между търсенето и предлагането на работна ръка.

Международната организация на труда съобщава и за друго явление. Някои от безработните мигрират в държави със стабилни показатели, каквато е Германия например. Така огромната маса безработни в Испания се ориентира към германските пазари на труда.

Други обаче са принудени да „хвърлят дипломите си” и да се заемат с нискоквалифициран труд. Поставени пред дилемата – безработен или с някаква работа, част от хората избират работата. И това не е каприз или просто меркантилно желание, а необходимост. Помислете, как един финансист ще плаща своя наем или ипотека своите комунални сметки, кредити и как ще издържа децата си, ако е сред многото пострадали от кризата финансисти?

Въпреки тези наложителни действия това все пак е упадък. Според някои икономисти тази тенденция може да задълбочи стопанските проблеми дори на силно развитите икономики. Трудът губи част от своите функции – да създава блага за потребление, които да отговарят на човешката потребност от все повече и все по-качествени продукти. Знаем, че според пирамидата на Маслоу самоусъвършенстването и духовният живот са най-отгоре, тоест те се задоволяват последни. Но това съвсем не означава, че са последни по значение. Едно развито общество има потребност от тях. А те все пак са и плод на труда.

Всички тези проблеми са намерили необходимото внимание в страните с развита икономика. Нещо повече, те могат да се окажат временно явление, ако се открие правилният начин за справяне с тях. Един от начините е адекватна образователна политика, която да включва осъществяването на връзка между бизнеса и учебните заведения.

У нас положението не се различава много от това в западните страни 

В България положението не се различава твърде много от това в западните страни. Но тук има и още един проблем. Хората в предпенсионна възраст са затруднени в намирането на работа. Отчасти това се дължи на недостатъчни компетенции и умения, а, от друга страна – работодателите все още трудно наемат работници на възраст между 55 и 64 г. Именно тази група и нейните проблеми са една от точките в Стратегия „Европа 2020”. След тази неформална среща стана ясно, че ЕС трябва да продължи със своите насърчителни програми и мерки за заетостта, които включват обучение по време на целия период, в който лицата работят, квалификация и преквалификация на кадрите, приблизително еднаква заетост както при жените, така и при мъжете.

Общо за страните, пострадали от световната икономическа криза, може да се каже, че навсякъде пазарът на труда е проблемен. Свидетели сме на разнопосочни движения, които засягат пряко населението, макар и в различна степен и посока. Пазарът на труда не е в състояние да регулира и коригира проблемите. Необходима е активност от страна на правителствата, общините и самото население като участник в кризата.