Пламен Горанов: "Мани парите - да изгорим в революцията :)))"

Не познавам автора на този текст. Видях го копиран от приятел във Фейсбук. Приятел мой и на Пламен Горанов. Приятел, който в желанието си да повярва, че всичко с „Пацо” ще бъде наред, в притеснението си за живота му, сподели версията за нещастния случай. Без умисъл и без провокация. Просто, защото е адски трудно да повярваш в реалността на случилото се. Очевидно каквото и да се напише по случая „Пламен Горанов”, медиите ще бъдат обвинявани в небивалици, манипулации, интерес и какво ли още не. Разбираме – темата е изключително деликатна, много хора обичат Пламен. Затова публикуваме текста на Radostina Petrova. Прекалено е личен. Но е написан от човек, който наистина е познавал варненския Ян Палах. И ако за нас Пламен е символ – или поне трябва да бъде, въпреки опитите неговата саможертва да бъде потулена и заметена под килима, то за тези, които са го познавали, той е „целеустремен, с честни силни ръце, находчив, с готин смях като хълцане”.

Бел. ред.

Radostina Petrova

Това може да е малко емоционално, ще прощавате. 

Все пак чаках малко да се успокоя, да не взема пък да го изкарам светец докато бърша сополите, сълзите. 

Пиша ви, защото с Пацо прекарахме последните 4 седмици като колеги на един обект. Аз му бях общак. По 9-10 часа дневно той боядисваше виснал на една тераса, а аз стоях и чаках да му подам четка. 

Обикновено сутрин отивах до квартирата, пиехме кафе на заведението с кучетата, после отивахме до закуските, качвахме се в колата и отивахме на работа. Вечерта- боб и питка за 1.10 лв. в заведението до жп гарата. И така по 10 часа на ден си говорихме. За импресионистите, за документални филми, за логото на Тема, моля ви се, говорихме как някъде ползвали снимката му с чавдарчето без да го питат, а тя тая снимка навсякъде я ползват, говорихме за провалите си, за завоеванията. Извадих най-свидните си гимназиални посрамвания, да го забавлявам. Той ми разказа за една любов, за преброяването на лешоядите, за семейството. И още стотина истории. Мамка му! Не ги помня, а ми се ще да си спомня. Спорехме най-разгорещено и гръмогласно. Който е спорил с Пацо знае как става. Когато някой се съмняваше в нещо, то се записваше за проверка. "Да, видях го тоя Мейпълторп, аз съм го знаел, ама не ме кефи. Ти провери ли Салдек?"

1 или 2 дни се събирахме, но не беше хубаво времето, само си говорехме, или обикаляхме Варна по моите задачи. А имаше един 15-ти февруари, в който откровено скатахме. Онзи ден, Милене, като си писахте за "течната захранка". Заварих го в някакъв вихър- каза, че не е спал цяла нощ, чистил, гледал фотофорума. Често го правел (будуването) и му било много добре. Не ни се бачкаше и Пацо обяви, че щото съм дошла 20 минути по-рано на работа това разстроило графика за целия ден. Чистихме, гледахме клипове на стари илюзионисти, беше след Свети Валентин и фотофорум "туптеше" с червени сърца и клишета. Показа ми една непохватна снимка с воден знак - цяло изречение, и то през средата на снимката. Той написал на авторката, че само сляп човек би посмял да й открадне кадъра. Показа ми някакви БГ лектори, които предлагаха ключ към успеха на най-сносен регионален български. Цял следобед ги цитирахме и си преправяхме диалекта, сякаш варненският не ни стига. 
В петък ми купи дюнер, аз го изгълтах като месирка и не му предложих, а дадох на едно куче. Стана повод за 2-дневно напомняне: "Ми момченце съм, може да ми се подуе нещо".

Когато ме изпрати, отишъл на протест от 18.00 и вечерта се обади от фронтовата линия да каже, че е екзалтиран. Ползва думата "оргазъм", ако трябва да сме честни. Заръча ми да избера и разпечатам портрети на кмета в размер А4 за неделния ПРОТЕСТ, за чучело.

В събота отидохме да помагаме на нивата на един приятел, но се скарахме и той си тръгна. Аз се ядосах и реших, че ще изчакам да ми се обади, ще се направя малко на важна, но ще се пошегуваме и ще продължим работата на обекта. Не изчаках и му писах в понеделник за някакви 20 лв. Той написа: "Мани парите - да изгорим в революцията :)))" 

Нали има изречения, дето ги прочиташ от един поглед. Това беше такова. Стреснах се, но бързо го отхвърлих, и реших че е фигуративно, мамка му! Фигуративно…

Казвам всичко това, първо защото ми е скъпо и второ защото мисля, че си общувахме искрено. За мен е несъстоятелно хората да казват, че е инцидент или недомислие или отчаяние. Знам и разбирам, че заради шока съзнанието не иска да го приеме, не може да си го предстви… но мисля, че така искаме да направим услуга на себе си, не на Пацо. И понеже хората са склонни да забравят, да четат до средата, и общо взето да невежестват, си помислих за момент, че може би имам отговорността да се изкажа по някакъв начин от негово име. Дори си мислих да се свържа с някоя медия и да се опитам да дам светлина на последните седмици, преди случилото се. Но сега това ми се струва наивно. Такава какафония е сега. Всички искат да говорят, никой не иска да слуша.

Сега си спомням: използвахме яростно израза "Бога ми!" - чак неуместно стана, Бога ми!

Познавам тоя целеустремен Пацо, с тия честни силни ръце, дето се размахват навсякъде, ядосания Пацо, дето да не си му на пътя, находчив, компетентен човек, дето може да ти обясни всякакви работи, с готиния смях като хълцане. За тези, които също го познават не трябва да има въпроси защо го е направил. За него борбата е истинска, убежденията са искрени. След сценката за ТИМ и кмета, след стиховете му, след плаката, какво още от позицията му остава неясно?!

Беше 19-ти, денят, в който честваме делото на апостола. Дела са нужни, не думи... Може би не е спал цяла нощ и е събрал решителност в този час. Защо не било пред повече хора? Та това не е гледка за деца, не е представление. Това е …

Милен каза: "Каквото и да се случи, Пламен за мен е главен герой." Главен герой.

_____

Като бяхме на нивата, аз изглеждах като пълна откачалка- с едни цървули 45 номер, един ексхибиционистки шлифер и шапка с пискюл. Карахме си се тъй разгорещено и той изведнъж стана много мил и усмихнат. Много ме стопли тоя поглед, тая тънка усмивка и изджавках "Какво искаш?" Той разпери ръце и извика "Фотоапарат искам!"

Пацо, аз пък искам да си жив! Искам да оцелееш, и да се изправиш, защото хората те обичат и милеят за тебе. Мечтая да те видя отново жив и здрав и само си представям как критикуваш това писание и си разменяме тъпи смешки ("Много си печен, бе Пацо!"), и как узнаваш за всичко, което си променил.

Искам и вие да си го представяте така. Искам да си го върнем...