Г-н Иванов, има очакване имената на съдените от Народния съд да бъдат качени в интернет?

 

Имаме такава готовност. Стартираме с първи и втори състав. Моето желание беше да бъдат качени всичките състави, но това ще бъде малко трудно логистично да го организираме. Документите са започнали да се сканират. Става въпрос за около 10 000 страници, които в скоро време ще бъдат сканирани. Проведохме конкурс за обществена поръчка кой да бъде изпълнител, за да направи сайта. Така че най-вероятно януари догодина ще стартираме с този сайт. Амбицията ни е освен документите по съдебните дела да се вържат и с конфискациите. Защото освен политическите присъди хората имат и имуществена репресия, която не е само към конкретните лица, но и към целите им семейства. Но това е един сложен процес, тъй като трябва да бъдат подбрани документите, после сканирани, снабдени с мета данни, които представляват едни кратки описания. До няколко седмици ще пуснем един сайт с т. нар. полицейски досиета, които получихме от МВР преди 2-3 години до 9 септември 1944 г. Важно е да сме сигурни, че няма да изнесем лични данни и затова поискахме разрешение. Подбрали сме от множеството полицейски досиета трийсетина, които в скоро време ще бъдат качени.

 

Става дума за досиетата на Тодор Живков, Цола Драгойчева и други от БКП, нали?

 

Точно за тях става дума. Ние ги публикуваме във вида, в който са постъпили при нас. Някои от досиетата са подозрително тънки, заявената от лицата мощна антифашистка дейност не е видна. Тези досиета със сигурност са ползвани поне два пъти. Единия път са ползвани, когато през 50-те години се търси врага с партиен билет и всички са проверени за връзки със старата т. нар. Фашистка полиция. На второ място са ползвани вече когато хората са подавали заявления за активни борци или за ползването на някакви привилегии от тях или от техни наследници. Има и немалко документи от периода след 1944 г.

 

След като анализирахте протоколите на Политбюро на БКП, до какви изводи стигнахте?

 

Направи ми впечатление как в документите от края на 80-те години започват да се прокрадват зачатъци на проекти по какъв начин да се извършат промените. Не мога да очаквам в подобен род документи да се появи един пълен и стройно формулиран план "Клин", както го наричаше Едвин Сугарев, но се появяват проекти какво да се случи. Те ги наричат "преустройство", терминът се появява още в края на 70-те години и в началото на 80-те години на ХХ век и добива нов живот с появата на Михаил Горбачов в Съветския съюз.

 

На едно място Тодор Живков го казва много ясно: "Въпросът на въпросите е как да се променим, как да се реформираме, без да изпуснем контрола върху събитията." Това е основният им проблем. Тъй като всяка промяна означава постепенно, макар и малко, отдръпване на държавата, отхлабване на примката и те се притесняват, че това ще доведе до процеси, които няма да могат да контролират.

 

-Какви са следващите документи, които имате намерение да пуснете в мрежата?

 

Ще пуснем още три сайта поне. Единият ще доразшири сайта за Политбюро. Протоколите за 16-ата република също ще станат публични. Предполагам, че през септември ще сме готови. Става дума за 150 000 страници.

 

Замислили сме един снимков сайт, в който да публикуваме нашата колекция от снимки, която е много богата. Сега колегите от цялата страна са започнали да сканират, да подбират, да снабдяват с мета данни снимките и до края на годината ще сме готови.

 

През 2014 г. можем да пуснем протоколите на Министерски съвет до 9 септември 1944 г., които са около 60 000 страници. Мислили сме си и за протоколите на църквата, но там има много бракоразводни дела.

 

Какво става в музея на Държавна сигурност?

 

В момента за музея на Държавна сигурност правим опити да го финансираме през норвежкия фонд, който в частта си културно-историческо наследство още не е стартирал. Държавата засега нищо не дава, а няма и намерение на този етап да финансира.

 

В края на миналата година получихте неизвестен архив на Йордан Йовков?

 

За отделни специалисти е било известно, че семейството пази архив на Йовков. Но семейството не е искало да се раздели с него. Но внукът му сметна, че в архива е мястото на този тип документи. Дойдоха документите. Сега ги описваме и разглеждаме. Вътре няма сензации, но те са много полезни за литературни историци. Има много лични документи, свързани с негово искане за пенсиониране. Той изрядно е описал къде е работил от коя до коя дата. Служебната му кариера може да бъде проследена най-точно. Има негови лични карти. Малко снимки. И малко лични писма. Има богат архив от творческия процес на отделните творби. Често започва с една изрезка от вестник, откъдето тръгва идеята за разказа, след което плановете, скицирал е образите си на ръка, как да изглежда Албена например. Рядко има добавки в полетата. Всичко е направено на пишеща машина. Много е впечатляващо. Ние нямаме толкова много автори от ранга на Йовков и аз съм изключително щастлив, че тези документи са успели да оцелеят във времето и да стигнат в мястото, където са достъпни за всеки един читател. Някакви гигантски сензации няма. Имаше текст, за който се предполагаше, че е непубликуван негов текст. После се оказа, че може би е част от някакъв бъдещ роман. Истината е, че когато успяхме да го разчетем, той беше ръкопис, се оказа, че е изключително сурово, има нахвърляни пасажи по два-три пъти. Нахвърлял е различни идеи и по някаква причина не се е върнал към текста.

 

Очаквате ли други такива попълнения?

 

Надяваме се, но е много трудно. Преди е имало централизирано събиране на документи за партизани, насърчавани по партийна линия. Останалите така наречените „бивши” хора са били притискани до стената и са предавали, каквото имат, за да изкарат някой лев. Ние не можем да възстановим старото, но поне да се опитаме да стигнем до повече хора. Сега мислим за архивите на Калоянчев, Велко Кънев, това е изключително важно. Ние сключихме едно специално споразумение със Съюза на артистите за партньорство и много разчитаме на тях. Задължително е всички бивши документи на президентите да дойдат в националния архив. Същото трябва да важи и за министър-председателите.

 

Събирате ли архиви за новата ни политическа история?

 

Формирали сме ново звено, което ще се занимава с архивиране на прехода. Случиха се през тези 22 години много събития, някои личности, които бяха активни в политиката, вече не са толкова активни, други не са живи. Опасенията ми са, че техните документи стоят по мазета и тавани... Чувствам морален ангажимент да съхраним колкото е възможно повече документални свидетелства на прехода, за да не ни питат след време нашите внуци защо не сме си свършили работата.