Никога не съм мислила за отказване, казва най-бързата жена в Европа

Най-бързата атлетка в Европа – пловдивчанката Тезджан Наимова, разкрива през какво е преминала, за да стигне до титлата си, пред "24 часа".

Как премина подготовката ви за европейското?

- Като започнах, надеждите ми бяха повече да вляза на финал, защото имахме доста проблеми. Искам специално да благодаря на президента на Българската федерация по лека атлетика Добромир Карамаринов затова, че много помогна. С помощта и на моите спонсори заминахме за Южна Африка, където за около мецец явно свършихме добра работа.

Какво стана, когато ви спряха тока на залата в Пловдив?

- Тогава си помислих, че вариантът е един - да заминем на по-топло място. Нямаше къде да отидем другаде, ако бяхме сменили залата, все щяха да ни гонят студове. Почнахме да търсим варианти и заминахме за Южна Африка.

Какви са амбициите ви за лятото?

- Подготовката ми ще е съобразена с предстоящото световно на открито в Москва. Надявам се само да съм здрава. Вече съм помъдряла да не си слагам цели, които трябва да постигна 100 процента. Така единственият резултат е, че губиш мотивация и вяра в себе си. Оттук нататък само да съм жива и здрава и само хубави неща да ми се случват.

Кога ви беше най-трудно?

- В последните две години, защото имах много травми. Постоянно се опитвах да се мотивирам някак в тренировките, за да се върна в атлетиката. Впоследствие пак се появиха контузии и здравословни проблеми. Това ме буташе все по-надолу и надолу и започнах да губя вяра в себе си. В последните две години бях в що-годе добра форма, но една контузия по средата на сезона пак ме изкара за два месеца от пистата. През 2012 г. имах проблем с бъбреците, които ме мъчат още от детството. Както казват хората, от стрес и напрежение страда "слабото място", а при мен това са бъбреците. Направих тежко възпаление и бях две седмици в болница. Оттам нататък не знам какви сили събрах да участвам на щафетата в Хелзинки миналата година. След проблемите с бъбречната криза решихме да потренираме един месец, да направим един турнир на края на сезона, за да видим как сме. Последното състезание, в което участвах, в Риети ми даде увереност в себе си, че все още мога да бягам бързо. Започнах да тренирам с по-голяма вяра.

Обмисляли ли сте отказване?

- Не, никога, защото винаги е имало хора, които да застанат до мен и да кажат: "Ти можеш". Колкото и аз на моменти да не си вярвам, смятам, че моят треньор най-вече винаги ми е вярвал. Спомням си едни думи на нашия президент Добромир Карамаринов, че колкото и проблеми да имам, един ден пак ще стъпя там, където ми е мястото. Той много пъти ми го е казвал.

Ще имаме ли щафета на 4 по 100 м?

- Това е много сложен проблем, защото всички, които имат добри отбори, правят доста лагери. Ние няма как да сме заедно, защото Ивет е в Италия, аз постоянно пътувам, другите пак са някъде. Всеки си гони интересите, никога не се е получавало да се обединим и ние, и треньорите, за да се направи и там нещо. Иначе имаме страшно добри спринтьорки, а и от по-малките се появяват в момента уникални таланти.