България не може да продължава на автопилот

Близо месец общественият живот у нас върви под знака на протестите. Това, което започна като бунт срещу EVN и другите монополи, прерасна в мащабна акция с политически искания. Беше донякъде закономерно. Все пак не са луди монополистите, които ядат баницата, а управниците, които са им я дали. В обществото няма разногласие по това, че политици и висши чиновници поради некомпетентност или заради личен интерес, докараха народа до ръба на оцеляването.

Хората по улиците издигнаха цяла планина от искания – някои от тях - откровено налудничави. Има обаче и съвсем основатели призиви, които ще помогнат за стабилизиране на родната политическа система. Едно от тях е сериозна част от депутатите да се избират с мажоритарен вот. Нужна е и възможност за отзоваване на народни представители, която да е така улеснена, че избраника да се замисли сериозно преди да кове законите. Така ще се премахне груповата (без)отговорност. Редно е юридически погледнато обикновените потребители да се поставят на равна нога с корпорациите. Дори и да не се стигне до национализация, може да се вкарат други ЕРП-та. Да се въведе конкуренцията. Защо българинът има по три телефона, дузина телевизии и безброй интернет провайдъри, но не може да си избира доставчика на ток?! Същото може да се направи и с частните здравни фондове. Наред с това трябва да се засили контролът. Задължителни са сериозни мерки срещу картелите, тъй като сме малка държава и всеки познава всеки. Дори и компаниите да си режат кабелите – губещи пак са самите потребители.

Има и още добри идеи, но за да се реализират натискът на улицата трябва да продължи. Протестите обаче бързо навлязоха в период на полуразпад. Нароиха се сума инициативни комитети. Появи се цяла поредица от амбициозни лидери и водачи. Обявиха, че имат нужда от „нови лица”, вероятно от своите собствени. Явно, дори когато корабът потъва, има какво да се открадне. Това отблъсна мнозина. Излязоха хиляди младежи, които по-възрастните приеха с насмешка. Трябва обаче да се има предвид, че ако и тези „деца” хванат самолетите от Терминал 2 , скоро няма да остане кой да издържа цялата система. Има нещо, което би трябвало да спре разпадането на инициативата. Това е паметта на отчаяните хора като Пламен от Варна, които посегнаха на живота си. Покани за погребенията им трябва да се изпратят до онези „горе”.

Всъщност можеше изобщо да не се стига до тук. От прословутия тандем – хляб и зрелища, обаче коматът изведнъж изчезна. Със сметките, които надвишават заплатите, ножът опря до кокала. Мнозина оставиха Ани Салич и компания да си говорят сами. Ако нашенецът имаше приличен стандарт на живот, надали щеше да е особено загрижен кой го управлява. Пример може да бъде Белгия - страната преживя период от година и половина без правителство. Там обаче системата работи успешно и на автопилот. В най-бедната, неграмотна, корумпирана и окаяна държава в Европа обаче явно нещо е сериозно сбъркано и има нужда от ремонт. Ако ще е само козметичен – нищо добро не ни очаква.

Ако не получат справедливост българите ще продължат да откачат. „Лудите, лудите – те да са живи”. А не липсват и такива, които стрелят за няма нищо – за място за паркиране, например. Други пък ползват таксита като камикадзета срещу общината. Затова, ако нищо не се промени самоубийства някъде ще секнат и вероятно ще започнат убийства.