Влизането на България в Шенген изобщо няма да се обсъжда днес заради очевидния провал в борбата с престъпността и подкупността

България има най-корумпирания държавен апарат в ЕС и затова е на първо място в съюза по злоупотреби с обществени поръчки. Това стана ясно от думите на еврокомисарката по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом вчера. По същото време Финландия обяви, че ще наложи вето на влизането на България в Шенген заради корупцията. Преди нея същата позиция заеха Германия и Холандия.

Малмстрьом цитира доклад на берлинската централа на "Трансперънси интернешънъл", според който ЕС губи 20-25% от парите по обществени поръчки, или по 120 млрд. евро, годишно заради корупцията. Освен България в черния списък са Чехия, Италия, Румъния и Словакия. "Най-бедната държава в ЕС - България, не публикува печелившите оферти за обществени поръчки. Тази практика е разпространена и в Италия", пише в доклада. Еврокомисията възнамерява да изработи свой антикорупционен доклад тази година, за да насърчи политическата воля на властите да се заемат по-сериозно с проблема. В него ще бъдат посочени слабостите във всяка държава.

От години българските институции са изобретателни и намират всевъзможни оправдания да крият резултатите от обществените търгове. Информацията за сключените договори се свежда само до избора на изпълнител и постигнатата цена, които задължително трябва да се публикуват на сайта на Агенцията за обществени поръчки. Офертите на различните кандидати, както и условията по договорите като санкции, неустойки, срокове и др. не се съобщават под предлог, че са търговска тайна. Така реално обществото не може да прецени дали е избрана най-добрата оферта. В редките случаи, когато се стига до разсекретяване на договорите, избухват скандали. Миналата година например под натиск от депутати и медии агенция "Пътна инфраструктура" публикува договорите за поддържане на републиканските пътища и се видя, че в съседни градове цените се различават над 100 пъти.

Процедурите по търговете също са проблематични. Държавата и общините често поставят абсурдни, дискриминационни и завишени условия, които са в полза на предварително избрана фирма. Миналата година Сметната палата установи, че 85% от обществените поръчки са с нарушения, като най-често те са свързани с опит за манипулиране на самите поръчки. Местните власти обикновено дефинират неясно предмета на поръчката, изрично посочват марката или спецификациите на техниката, с която кандидатите трябва да разполагат, и т.н. Критериите за подбор също се пишат така, че правилните фирми да печелят поръчките - например всички срокове (за изпълнение, гаранционен и др.) се записват като критерии за оценка при крайното класиране, което често води до изкривяване. Когато срокът на изпълнение е с голяма тежест, фирмите дават нереалистични обещания, а след това сключват анекси. При търг за строителство например фирма е дала 500 години гаранционен срок, с което е получила най-високата оценка. Друго нарушение е изискването за оборот, многократно надвишаващ обема на поръчката, което лесно се заобикаля чрез създаване на консорциум от фирми.

Корупцията официално вече е основната пречка за влизането на България в Шенген. Финландия се присъедини към Германия в намерението й да блокира днес в Брюксел кандидатурата на България и Румъния за Шенгенската зона, която трябваше да бъде обсъдена от Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи. Пред финландската телевизия YLE вътрешният министър на Финландия Пейви Ресенен обясни, че двете държави са били приети твърде лесно в Европейския съюз "въпреки високото ниво на корупция и неспазването на принципите на правовата държава".

В неделя германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих каза, че ще наложи вето, ако България и Румъния поискат гласуване на своята кандидатура. Аргументът му бе, че те не показват напредък в борбата с корупцията на високо равнище и с организираната престъпност, което личи от периодичните доклади на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка. "Ако Германия наложи вето, то ще бъде подкрепено от 7 или 8 други държави", призна в понеделник румънският президент Траян Бъсеску.

Категорично против влизането ни в Шенген заради липсата на напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията по върховете на властта, който Брюксел следи в мониторинговите си доклади за двете страни, е и Холандия. Вътрешният министър Цветан Цветанов и премиерът Бойко Борисов дълго време твърдяха, че позицията на Холандия е продиктувана от вътрешнополитическата обстановка и няма връзка с готовността на България за Шенген. Преди две седмици пресцентърът на МВР разпространи съобщение, че на среща с Цветанов държавният секретар по сигурността и правосъдието Фред Теевен е заявил, че България вече е готова за присъединяване в зоната за свободно движение в рамките на Европейския съюз. Холандия обаче бързо опроверга това.

Правителството в оставка на Бойко Борисов одобри вчера позицията на България за участие в Съвета, от която не личи намерение да защити кандидатурата на държавата за Шенгенската зона. В нея се казва само за сведение, че "министрите на вътрешните работи ще разгледат проект на решение за пълно прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния".

Късно снощи обаче ирландското председателство на ЕС попари и тази бледа надежда. "На срещата в Брюксел няма да има нито гласуване, нито решение по искането на Румъния и България за присъединяване към Шенгенското пространство поради съпротивата на много държави членки. В момента няма консенсус между страните - членки на Шенген, за включване на София и Букурещ, защото много държави имат резерви или безпокойства", казва източник от ирландското председателство пред АФП. Темата ще остане за решаване от Литва, която ще оглави ЕС през втората половина на годината.