Нашенец посрещнал новия папа във Ватикана

Здравей Франческо! Благодарм Ти, че ни напомни отново за Христа, като влезе така боязлив и смирен в историята на човечеството. Това е част от приветствието, качено на официалната интернет страница на храма „Пресвето Сърце Исусово” в Раковски. В текста се изкава възхищението на местната общност от новия глава на Католическата църква. Публикуваме целия текст без редакция и съкращения:

Колко говореща бе тишината, царувала два дни над събралият се безброен народ на площада. Всички погледи на генерацията на интернет  и глобализацията,  дори и този на един младеж от нашата Енория - Мартин Райков, отправени безмълвно към един прост тенекиен, дори леко наивен, комин в очакване на сигнал, и то, подаден не от нещо друго, а от пушек…

Кое накара тези съвременни хора да чакат стоически часове в дъждовния римски ден, без зрелище, като се пропусне това на килима от разтворени чадъри, зрелище, което би предложило например един мач, или бляскава изява на световни звезди?!

И кое пак предизвика цялата тази еуфория след белия дим и звъна на камбаните, още преди дори да се знае кой е Петър номер 266.

И колко интересно беше излизането на кардинал Торан, човек видимо носещ знаците на болестта, сякаш като доказателство на човечността, която носи Църквата, белези подсилващи някак затруднението да произнесе ( и то на латински) името на избраният му колега, име, което съвсем срамежливо се появи, едва веднъж-дваж в съзвездието на „папабили-те”, и то по-скоро, само защото е имало значително присъствие в предишния конклав.

Колко е непредвидима фантазията на Бог! Така възкликна един християнин- журналист, когато се появи Той, Франциск, с вече предишното му дълго латиноамериканско име, показващо, все пак италианското му родословие.

След Бенедикт, Франциск! Един пасаж от вековната  история на Църквата в миниатюра. От един достолепен старец- огледало на мъдростта и типичното за бенедиктинския стил благородническо смирение, към един нов Франциск, е да, все пак, по-млад на възраст.

Един пореден Петър, който ни се видя плах, сякаш стресиран от ставащото с него, който обаче веднага ни „тушира”, просейки молитва от ликуващото множество, прекланяйки се, както никой досега от този „балкон на света”.

Здравей Франческо! Благодарм Ти, че ни напомни отново за Христа, като влезе така боязлив и смирен в историята на човечеството, няколко дни преди Той да влезе отново в Йерусалим, на едно магаренце, също като Тебе, за който разбрахме, че не си „падаш” по луксозните коли, а използваш градския транспорт.  Той влезе в града за да бъде разпънат на кръста. И Твоя кръстен път започна. И Ти ще получиш, макар и само духовно, стигматите на Бедняка от Асизи, които, да, означават Разпятие, но означават и Възкресение!