Историческoтo ядро няма да се разшири, отсякоха от Министерство на културата

Местността Салтанат не отговаря на критериите за добиване на статут на недвижима културна ценност на парковото и градинско изкуство по реда на Закона за културното наследство. Такъв отговор са изпратили от Министерство на културата до община Варна, цитирайки становище на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), научи Varnautre.bg.

След като от общината изпратили писмо с искане територията на Салтанат (с граници Шокъров канал, скат откъм морето, път Варна - Златни пясъци, алея от път Варна - Златни пясъци до морето, комплекс "Сийсайд") да стане недвижима културна ценност, на 12 март получават отговор, че това няма как да се случи. До искането се стигна след като миналата година при приемането на Общия устройствен план на Варна местният парламент взе решение и за разширяване на историческото ядро, в което да бъде включено и въпросната местност.

"Опазването на тази зона е регламентирано от приетия ОУП на Варна, като територията е отредена като устройствена зона на градски паркове и градини за широко обществено ползване и зона със строителна забрана", пишат от Института до зам.-министъра на културата, който пък позовавайки се на становището на специалистите отговаря на община Варна.

След запознаване с предложението за предоставяне на статут на недвижима културна ценност на Салтанат от НИНКН разказват хронологично историята на местността. През 1992 година територията на Морската градина във Варна е обявена за недвижима културна ценност като "Историческо ядро на Морската градина във Варна". За недвижимата културна ценност е определена и охранителна зона в обхвата на която влиза и Салтанат. С решение на министъра на културата през 1994 г. границите на охранителната зона обаче са редуцирани и Салтанат е изключен от нея. Основанията за редуциране на територията са, че с влизане в сила на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти сградите разположени в местността започват да се възстановяват на бившите собственици, като освен тях се връщат и парцелите до техните реални граници.

"Историческите данни показват, че в началото на XX век в тази територия е имало гробище и лозя, а по-късно тя се е развила като вилна зона, в която са построени вили на известни български индустриалци, банкери, дипломати. В периода след 1944 г. до 90-години на XX век сградите са национализирани и са използвани най-вече като почивни станции. В този период се изграждат паркови алеи, но в зоната не е проведено планово и обемно-пространствено решение, съответстващо на паркова композиция. След възстановяването на сградите и парцелите до техните реални граници на бившите им собственици, тази зона променя своята функционална характеристика, като на свободни терени в местността е реализирана и масирана строителна инициатива", продължават с историческата справка от Националния институт за недвижимо културно наследство.

"Въз основа на изложения преглед, НИНКН изразява своето професионално становище, че местността Салтанат не отговаря на критериите за добиване на статут на недвижима културна ценност на парковото и градинско изкуство по реда на Закона за културното наследство. За Приморска зона Варна е одобрен ПУП от 2002 г. за Морската градина. Към настоящия момент голяма част от местност Салтанат вече е урбанизирана, а останалата незастроена зелена площ е силно редуцирана и формираща отделни петна, необвързани по между си. Това е причина местност Салтанат да не може да бъде включена и в обхвата на съществуващата към момента охранителна зона на "Историческо ядро на Морска градина във Варна", отсичат от НИНКН.

Иначе от културното ведомство изцяло подкрепяли усилията на варненската общественост за запазването на съществуващото озеленяване в зоната и затова общината трябвало да има устройствена политика, която да защити територията.

Така или иначе заложената в ОУП забрана за строителство до парка Евксиноград си остава. Но историческата зона няма да се разширява. С други думи не може да става дума за отчуждаване на вече построените сгради, както и за отмяна на издадените преди години, но още нереализирани десетина разрешителни за строеж.

Причина за всичко това е, че макар и да се води Приморски парк, територията след Шокъровия канал никога не е била предмет на озеленяване и градинарски грижи, а в нея вирееха диви растения, което пък беше част от чара на района около Станчовата алея.