Пригответе баница със сирене, варени яйца, жито и халва с ядки

Православната църква отбелязва днес Неделя Сиропустна (Сирни заговезни).

На този ден вечерта във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Вечерня с взаимно опрощаване.

Православните християни за последен път преди Великия пост консумират млечни произведения и на следващия ден спират храните от животински характер.

В митрополитската катедрала на София "Света Неделя" сутринта архиерейска Света Литургия ще отслужи Негово преосвещенство Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит, патриарх Неофит.

Вечернята ще започне в 17.00 часа. На нея присъстващите ще си кажат: "Простено - прости" и ще навлязат във времето на Светата Четиридесетница.

Сирни Заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. Тази година се почита на 17 март.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.

Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни.

На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.

Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича "люшкане".

Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" (слама от царевица) и "черешовина" (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички за здраве.