Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата

От днес - седем седмици преди Великден, след Сирни Заговезни, започва Великият /Великденският/ пост. Това е най-важният и най-продължителният от четирите постни периода през годината. Той припомня за четирийсетдневния пост на Исус Христос в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-светлия християнски празник Възкресение Христово – Великден.

Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни  /най-вече на тези от животински произход/ не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.

Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано.

Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък, когато не трябва да се приема нищо - като местни и млечни продукти, олио и алкохол. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение - на 25 март.

Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки.

Християнската църква нарича началото на Великденския пост "предверие на божественото покаяние", или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Исус Христос.

През годината има четири постни периода. Първият - най-дълъг и най-строг пост, е Великденският, чието начало всяка година се променя, но винаги започва седем седмици преди Великден.

Вторияте Петровият пост, той се мени в зависимост от Великденските празници.

Третият е Богородичният пост, който винаги е от 1 до 15 август, когато се празнува голямата Богородица.

Четвъртият е Коледният пост - той започва от 14 ноември и продължава до 24 декември - Бъдни вечер, като и на самата бъдна вечер трябва да се пости.