Втора порция синдикални искания

Снимка:

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Още по Темата:

След КНСБ и КТ "Подкрепа" даде своите предложения към служебното правителство

По-малко от седмица след като служебното правителство пое управлението на страната, КТ "Подкрепа" даде своите предложения към него. Профсъюзът обаче изгуби надпреварата с другата национално представителна синдикална организация КНСБ, която успя да предяви исканията си още на следващия ден.
 
Някои от социалните искания на двете организации се припокриват, но от "Подкрепа" поставиха по-малко такива. Освен това с доста по-комуникативен тон формулираха някои от тях като насоки, за чиито конкретни параметри да помисли служебното правителство.

"Вечното дерби" - минимална работна заплата

От КТ "Подкрепа" представиха три социални искания. Първото от тях е да се намери обективен ред и критерий за актуализиране на минималната работна заплата (МРЗ). От синдиката предлагат още от 1 април тя да стане 330-340 лв., което съвпада и с искането на КНСБ отпреди няколко дни. И двете организации смятат, че мярката ще е неутрална към бюджета заради постъпленията от данъци и осигурителни вноски и ще подпомогне около 130 хил. души.

Същевременно от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заявиха в своя официална позиция, че административното повишаване на доходите оставя много от работната сила, особено нискоквалифицираните работници, извън пазара на труда. От работодателската организация отдавна настояват за диференцирани стойности на минималното заплащане по икономически дейности.

Друг проблем със синдикалните сметки е, че ако минималната работна заплата бъде увеличена, ще трябва да се вдигнат автоматично и вързаните с нея плащания. Пример за такива са помощта за майки студентки и стипендиите за даровити деца. Всяко увеличение на минималната заплата е и повод за искания за увеличение на други плащания, което при вече приет бюджет и липса на парламент трудно може да се реализира.

Например е възможно да се подновят протестите за повишаване на обезщетението на майки за отглеждане на деца през втората година след раждането. В момента то е 240 лв.

Еднократни желания

Синдикатите предлагат еднократна добавка за майките. По думите на Николай Николов, социален експерт на конфедерацията, тя трябва да се дава всеки месец до края на годината или до актуализиране на бюджета и да допълва сегашните 240 лв. до 310 лв., колкото е МРЗ в момента (или до 330-340 лв., в случай че искането на синдикатите бъде удовлетворено). По думите на Николов това би струвало на бюджета около 30 млн. лв.

От КНСБ миналата седмица също лансираха подобна идея. Според тях от април до края на годината майките трябва да получат целева добавка в размер на 50 лв., което според тях ще засегне 42 хил. семейства и ще струва около 20 млн. лв.

Последната социална мярка, която предложиха от конфедерацията, е да се въведе критерий за определяне на енергийно бедните и да се определи категория "защитен потребител". Според "Подкрепа" е необходимо да се изплати целева еднократна добавка за енергийно подпомагане на тази група. Те обаче не се ангажираха с конкретна цифра по това предложение за разлика от КНСБ, които миналата седмица остойностиха всичките си социални искания на 350 - 400 млн. лв. Тогава те посочиха, че размерът на енергийната добавка според тях трябва да е 56 лв., като заедно с тази за пенсионерите с пенсии до 200 лв. това ще струва на бюджета общо около 55 млн. лв.

Президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев настоя и стенограмите от заседанията на Националния съвет за тристранно сътрудничество да бъдат публикувани и заседанията да се предават на живо по интернет. Освен това според него трябва да се върне практиката решенията на тристранката да са със задължителен, а не с препоръчителен характер и да се приемат с две трети мнозинство.

Банкови предложения

Сред мерките за подобряване на икономическата ситуация в страната са и осем икономически предложения, които засягат банковата система. По-голямата част от тях съвпадат с публикуваните в края на февруари седем идеи за защита на банковите клиенти в блога на финансиста Любомир Христов (виж карето). Осмото, ново предложение е за създаването на "лоша банка", която да поеме проблемните активи на кредитните институции. Според синдиката така ще се освободи ресурс от над 5 млрд. лв. за кредитиране, ще се намали рискът и ще се ускори паричният поток.

Към такова решение вече са прибегнали Ирландия и Испания например. Тези осем предложения обаче са по-скоро дългосрочни и подлежат на задълбочена дискусия. Основният проблем все пак е, че формулирани като предложения към служебното правителство, повечето от тях губят всякакъв смисъл, защото включват приемане или изменение на закони. Сегашният кабинет обаче работи без парламент и няма подобни правомощия.

Президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев каза, че предложенията ще бъдат внесени за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.