Учените по света все още спорят за палмовото масло

Вносни храни изместват българските в търговската мрежа! Това се оказа резултатът от регулациите на Агенцията по храните, с които продължава да се хвали бившият земеделски министър Мирослав Найденов.

Става дума за забраната да се влага вода в пилетата и ограниченията за производство на млечни продукти с растителни мазнини.

Масиран внос на евтини германски и полски сирена и кашкавали от “палма”, както и на полско пиле без забрана за добавка на вода веднага са запълнили празната ниша в търговската мрежа и удрят родното производство, алармираха “Труд” засегнати предприемачи.

Цената на пилето от Полша, за което няма как да се наложи чисто нашенската регулация, се оказва с 1-1,50 лв. на килограм по-ниска от родното. Немското сирене с растителна мазнина пък се продава два пъти по-евтино от българското от истинско краве мляко.

Проблемът е, че забраните не са накарали клиентите да променят навиците си и да започнат да пазаруват по-качествени, но и по-скъпи храни. Просто вместо да купуват български стоки, подпомагат чуждите икономики, оплакват се потърпевшите родни фирми.

Регулациите

От Нова година българските мандри могат да правят сирене и кашкавали или само от мляко, или само от растителна мазнина, като суровината може да се сменя най-рано на 6 месеца. В резултат още на 1 януари 47 от общо 76 предприятия се отказаха от растителната мазнина и преработват само мляко.

Така две трети от родните фирми спряха да произвеждат евтини стоки, заместители на сиреното и кашкавала и направени от растителни мазнини. Оттам и цената на сирената и кашкавалите им се увеличи до два пъти - от 4 лв. на 7 - 8 лв. за килограм.

От 20 февруари т.г. в родните пилета на пазара не може да се добавя изкуствено вода. Изискването обаче не се отнася за продукти, идващи у нас от други страни на ЕС.

Масиран внос

“Наблюдаваме масиран внос на пилета от Полша, както и на пилешки продукти от Холандия. За тях не важи българската забрана за добавяне на вода. Резултатът е, че с това изискване, вместо да развиваме българския бизнес, храним чужди предприемачи, а нашите продукти залежават”, коментира пред “Труд” преработвателят на пилешки продукти Мариан Момчев от “Момчев и сие”.

“Полските пилета са по-евтини от българските с 1-1,50 лв. за килограм, защото за тях няма ограничения за водно съдържание. В момента замразените пилета от Полша вървят около 4 лв. Заради забраната за вода в пилетата някои фирми вече се отказват от бизнеса си”, потвърди ситуацията пред “Труд” и Илонка Аврамова, шеф на Асоциацията на месопреработвателите.

От асоциацията обясняват, че вода в месото се добавя само с цел да стане по-крехко и лесно за готвене. И определят като “митове и легенди” твърденията, че се продават пилета, напомпани с 50% вода.

Млечният бранш също е свидетел на масиран внос, но на немски продукти с растителни мазнини, а вече и на полски. “Агенцията по храните въведе непазарен метод за държавна регулация, която убива бизнеса и гази конституцията.

В чл. 19 на основния закон е регламентиран принципът на свободна стопанска инициатива”, коментира Михаил Тачев от Националната асоциация на млекопреработвателите.

Оттам припомниха как още м.г. са предупреждавали, че е наивно да се мисли как ограничавайки производството на продукти с растителна мазнина, потребителите ще бъдат принудени да се ориентират към по-скъпите стоки от мляко. “Пренасочването им към по-евтините немски стоки бе очаквано”, коментира с днешна дата Владислав Михайлов от асоциацията.

Тръгва дело за пилето

Днес 3-членен състав на ВАС ще разгледа жалбата на Асоциацията на месопреработвателите срещу наредбата, забранила водата в пилето, съобщи за “Труд” д-р Лиляна Попова от асоциацията. “Ние твърдим, че тези правила трябва да се прилагат еднакво за всички играчи на пазара на ЕС, а не да се дискриминират българските производители за сметка на чуждите”, посочи Попова. Еврокомисията също е сезирана от бг преработвателите и ще разгледа жалбата им.

“Обмисляме да запознаем и премиера Марин Райков, чийто екип в момента работи по стимули за дребния и средния бизнес”, каза още Илонка Аврамова.
Тази седмица ВАС трябва да излезе с решение и по жалбата на Националната асоциация на млекопреработвателите срещу наложените регулации за 6-месечна преработка на мляко и “палма”.

“Не се притесняваме от никакви жалби, изпратени към ВАС. С регулациите, които въведохме, се гарантира качество на масовите продукти за потребителите. Така спомагаме и за налагането на българските продукти като марка за качество”, коментира пред “Труд” шефът на Агенцията по храните Йордан Войнов.

Лекарите спорят за палмата

Докато България побърза да заклейми стоките с палмово масло като опасни за здравето, учените по света все още спорят.

Изследванията датират от 1970 г. През 1997 г. британски учени оповестиха резултати от изследване на 134 души, според които палмовото масло повишава холестерола. Това е предпоставка за отлагане на плаки в артериите и развитие на сърдечно-съдови заболявания.

Други изследвания обаче твърдят, че ефектът на палмовото масло върху кръвния холестерол е неутрално.

Медици от САЩ се агрументират, че 40% от палмовото масло е олеинова киселина, която се свързва с благоприятни за здравето ефекти, като това е основната полезна ненаситена мастна киселина от растителните. Маслото съдържа и витамин Е, който заедно с олеиновата киселина има антиатерогенен ефект.