В аптеките няма хапчета за профилактика на остри състояния

Евтините лекарства за психичноболните у нас изчезнаха от аптеките. Затова лекарите им изписват само скъпи илачи. Част от тях се поемат за домашно лечение от здравната каса, но някои са за сметка на пациентите, които нямат пари да си ги купят, алармираха психиатри.
Психичноболните са оставени без литиеви соли – най-евтиния препарат
за профилактика на остри състояния
и предпазване от поредния епизод на заболяването, обясни пред „Монитор” завеждащата Клиниката по психиатрия проф. Вихра Миланова, която е и национален консултант по психиатрия. От четири години въпросните соли не се произвеждат у нас, макар че България е от първите държави, които още през 70-е години започват да ги правят под формата на хапчета, уточни проф. Миланова. Същевременно литиевите соли не се и внасят, тъй като са евтини и печалбата от тях не е голяма нито за производителя, нито за дистрибуторите. Затова близките на пациентите пътуват в Румъния, Македония, Турция, Сърбия и Гърция, за да им ги набавят от там. Една опаковка от въпросния медикамент струва по-малко от 5 евро. Психичноболните са оставени и без таблетките хлорпромазин. У нас този медикамент може да се намери само под формата на ампули, което означава, че за всяко приемане пациентът трябва да търси
медицинска сестра да му слага инжекция
Цената на една опаковка е не повече от 10 лева в различните аптеки, според надценката в тях.
Преди два месеца и половина изчезна и един от най-широко използваните медикаменти в психиатрията - флуфеназин деканлат, който също не е скъп. От десетина дни той пак се появи в аптеките, но болните и близките им се опасяват от нов дефицит. Докато препаратът го нямаше, психиатричните клиники се напълниха, обясни проф. Вихра Миланова. Хората не можели да свикнат веднага с новите лекарства, с които се заменят липсващите, което им създавало допълнителен дискомфорт и се налагало да влязат в болница.
В България не е ясно колко точно са психичноболните, дори броят на тези, които в момент на криза могат да бъдат опасни за себе си и за околните, каза още националният консултант проф. Миланова. Тя поясни, че само у нас от всички страни в Европейския съюз не се води регистър на хората с този тип заболявания. По думите й много често след изписване от една болница, пациентите се лекуват след време в друга, според това, къде ги е заварила новата криза. Лекарите обаче нямат адекватна информация нито за това,
как се е развивало заболяването им
нито с какви лекарства за били лекувани предишния път. Не се водят и списъци на хората, които са търсили помощ в центровете за психична помощ, както се наричат вече бившите диспансери. От 2001 г., по настояване на правозащитните организации, там не поддържат дневниците с имената, диагнозите и проведените лечения на хората. В тях се записват само пациенти, които изрично са пожелали това. Болните обаче и техните близки масово не искат да се знае, че човекът е болен и е лекуван.
Здравното министерство очаква в средата на април да получи 15 млн. евро, които се отпускат по т.нар. Норвежки финансов механизъм. Част от парите трябва да отидат за изграждането на регистър за психичноболните у нас.
Психолози на посещение при хората в риск
МЗ разпореди
Психолози и психиатри да са на разположение, да посещават и да провеждат консултации с хората в риск, за които се знае, че са в депресия и са склонни към самоубийства. Това е една от мерките за превантивна психологическа помощ на самоубийствата, които зам.-министърът на здравеопазването д-р Мирослав Ненков разпрати на всички районни здравни инспекции. До понеделник самите инспекции трябва да са подготвили свои планове и програми за справяне с този проблем. Предвижда се също психолози да се занимават и с очевидците на самоубийства, за да преодолеят те по-лесно посттравматичния шок от видяното и да не сложат и те край на живота си в тежък за тях момент. На районните здравни центрове е разпоредено още да създадат групи от специалисти – психо лози и психиатри, които на свой ред да подготвят модели и програми, по които да оказват помощ на хора, изпаднали в кризи, независимо дали в резултат на продължителна безработица, заболяване или семейни проблеми. В болниците, където има психиатрични отделения или кабинети пък, най-добрите специалисти ще дават консултации по модела на т.нар. отворени врати, за които хората няма да плащат нито лев.