Има ли шанс Пловдив да се пребори с конкуренцията?

Девет български града ще влязат в люта битка за титлата "Европейска столицата на културата 2019". Надпревара се разгаря и сред десет италиански града, тъй като според процедурата на Европейския съюз след 6 г. България и Италия ще поделят престижната титла, пише Труд.

Всяка от общините и у нас, и в Италия вече готви програми, проекти и всякакви инициативи, за да впечатли журито по избора в Европейската комисия. Създават се инициативни и подкрепящи комитети. А бюджетите за подготовката на градовете са се увеличили в пъти. Градовете не пестят парите, защото е доказано, че всяко вложено евро ще се върне неколкократно от туристите.

Българските кандидатури са на София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Шумен, Кюстендил и Благоевград. Крайният срок за подаване на документи е 19 октомври т.г., така че в последния момент може да се появят конкуренти.

Според процедурата апликационните форми ще бъдат изпратени за разглеждане в Брюксел. Градовете ще се конкурират кой е по-богат на културно наследство и има по-активен културен живот. Важен дял в оценката ще има и колко средства отделят общините за културни прояви на глава от населението.

Възможностите за досег с изкуства, както и това дали гражданите или техни организации могат да реализират свои проекти, също са сред критериите за оценяване. Градовете ще доказват и дали имат партньорства с други бивши или настоящи столици на културата. Бюджетите и програмите им за самата 2019 г. също ще са с тежест.

Затова според експерти протестите в страната, политическата криза и предсрочните избори няма да се отразят на номинациите и подготовката на градовете.

На повечето места у нас в подкрепа на градове са сформирани широки коалиции, в които единодушно участват представители на всички политически сили. В някои общини дори има подписани споразумения за това, че независимо от партийната принадлежност на местното управление, подготовката няма да бъде спирана и ще има приемственост на идеи и програми.

Финансовата криза също няма да повлияе, тъй като тя е обхванала цяла Европа, затова и очакванията, и критериите за финансирането на програмите за 2019 г. няма да са високи. Много от общините разчитат и на дарения за подпомагане на културните инициативи.

Първият кръг от конкурса е оценка по документи. Те се разглеждат от комисия от 15 души в Брюксел. Градовете ще бъдат пресяти и ще бъде излъчена къса листа с номинации на 2-3 града. След това ще се проведе публична защита на кандидатурите. Тя ще се проведе на заседание на комисията по избор на европейска столица на културата през 2015 г. Кои ще са българският и италианският град, носители на титлата, ще стане ясно през май 2015 г.

За столица на културата в Италия се състезават помежду си Венеция заедно със Североизточния регион, Бриндизи, Акуила, Матера, Палермо, Перуджа и Асизи, Равена, Сиена, Терни и Торино заедно с провинцията си. От създаването на тази институция през 1985 г. досега 46 града са били столици на културата. През 2013 г. са френското средиземноморско пристанище Марсилия и словашкият град Кошице.

Конкуренцията за титлата винаги е била оспорвана, тъй като тя носи голяма полза за градовете, а и съответните страни.

Туристическият ефект е голям, тъй като градовете стават притегателен център за туристите както в годината на събитието, така и след това.

"Една от ползите да се кандидатства за европейска столица е и да се решат проблеми на градовете в областта на културата", обясни зам.-кметът на София Тодор Чобанов.

В столицата след социологическо допитване станало ясно, че хората искат да има повече събития на открито. Така достъпът е по-лесен, а и инициативите - безплатни.

София отваря четири нови музея

София ще обяви своята концепция за кандидатурата си за европейска столица на културата на 17 септември, празника на града.

Бюджетът за подготовката и за 2019 г. ще е завишен, обясни зам.-кметът Тодор Чобанов. Само за 2013 г. за култура са предвидени над 3 млн. лв. повече. Той припомни, че в София са концентрирани 62% от всички заети в изкуствата и културния туризъм, а градът създава 80% от добавената стойност в сектора на национално равнище.

Сега се работи по кандидатстването на София съвместно с областните градове от Югозападния регион. Предвиждат се общи инициативи като гостуване на Софийската опера на театъра в Кюстендил. София има споразумения за съвместни инициативи и с редица бивши културни столици.

За 2013 г. в културния календар на града са включени 78 събития и ще бъдат финансирани 150 проекта. До края на годината градът ще има 4 нови музея - Ларгото, базиликата “Св. София”, “Музеят за история на София”, Националният музей по проект на Министерството на културата.

От март до ноември в градини и популярни места ще се организират галерии на открито.

“Целта ни е културата да излезе извън границите на залите и да се увеличи аудиторията. Улици на града също ще се превърнат в сцена на изкуствата. Отново ще се проведе “София диша”, “Хартиен арт фест”, “ON! Fest”.

Прояви ще се организират на бул. “Витоша”, пред НДК. Специални инициативи ще има и по повод 1150 г. от създаването на славянската азбука.

Щангисти и маг дават рамо на Шумен

Повече от година Шумен усилено се готви за културна евростолица, дори има градове конкуренти, които “крадат” изобретенията на общината, твърдят местните. В града вече са събрани над 130 идеи от граждани и културни институции за уникално събитие и тема, с която Шумен да пребори конкуренцията.

Жури ще ги оценява през октомври.

От лятото на м.г. обществен комитет от 50 българи популяризира кандидатурата на града. Сред тях са щангистите Иван Иванов и Янко Русев, почетните граждани магът Астор, музикантите проф. Минчо Минчев, проф. Милена Моллова, певецът Мустафа Чаушев, оперната прима Христина Ангелакова, композиторът Хайгашот Агасян и актьорът Мариус Куркински. Майските културни празници, наситени по традиция с десетки прояви, т.г. минават под мотото за евростолица на културата.

Шуменци ще отбележат 200 г. от първото гражданско честване на светите братя Кирил и Методий, защото са открити безспорни документи, че то се е състояло именно там през 1813 г., а не в Пловдив (там е било през 1851 г.), както се смяташе досега. Този факт трябва да влезе и в учебниците по история смята зам.-кметът Живка Тонева. През т.г. Шумен ще кипи от концерти, изложби, фестивали, спектакли.

Крис Норман и Ищар пеят за Велико Търново

“Великотърновски регион - Духът на България” - това е слоганът на номинацията на Велико Търново за културна столица на Европа през 2019 г. Кметът на старопрестолния град Даниел Панов (ГЕРБ) пое инициатива за формиране на инициативен комитет, който да излъчи кандидатурата на региона.

Около 150 млн. евро финансиране ще получи регионът, ако бъде номиниран. Търново е подкрепено от градове в Австрия, Германия, Унгария, Франция. Наскоро в старата столица гостува певицата Ищар, чийто концерт на 12 април ще е в подкрепа на кандидатурата. На 21 март там пя и солистът на “Смоуки” Крис Норман, който се включи в инициативата.

И Бургас влиза в надпреварата за “Европейска културна столица 2019”. Общината излезе с призив към жителите на областта да дадат идеи за инициативи в тази посока. Учредена бе Асоциация за развитие на културата на Бургас, която да координира всичко, свързано с кандидатурата. Своя опит с бургазлии споделиха хора от екипа, подготвил кандидатурата на полския гр. Вроцлав, който бе избран за евростолица на културата през 2016 г.

Русе вади писмо до султана

Кандидатурата на Русе за европейска столица ще впечатлява с 2-метрово писмо, което жителите на града изпратили през ХIХ век до султан Абдул Азис. Документът кандидатства за признание пред ЮНЕСКО.

Той представлява молба до османския владетел, с която се иска позволение за издигане на камбанария на най-голямата църква в града - “Св. Троица”. До ЮНЕСКО са изпратени за сведение масонската грамота на Захари Стоянов и актът за раждане на Нобеловия лауреат Елиас Канети.

Словенска телевизия излъчи видео за местния фестивал “Аз, градът”, поръчано от миналогодишния носител на престижната титла град Марибор. Подкрепа за Русе има и от викария на катедралата “Сан Марко” във Венеция - Джузепе Камилото.