Финансират кметовете да наемат най-бедните

50 милиона лева за най-нуждаещите се в кризата българи. Толкова средства е успял да намери в бюджета финансовият министър Калин Христов след свиване на излишни харчове по държавните ведомства. Днес служебният кабинет трябва да одобри сумата. Повече от половината от намерения резерв ще отиде за устройване на работа на безработни, научи "Стандарт". "Идеята е да използваме вече съществуващи схеми в националния план за заетост, така че за кратко време субсидиите да стигнат до нуждаещите се", каза вицепремиерът и социален министър Деяна Костадинова. 
Тя посочи три насоки, в които ще се подкрепят безработни българи. Първата е по прилаганата от години мярка "От социални помощи към заетост", позната още като: "От помощи към метли". 
По тази схема общините създават едногодишна работа за най-нискоквалифицирани и дълготрайно безработни хора, предимно от ромски произход. Другата група, към която ще бъдат насочени субсидии за заетост, са хората с увреждания. "Ще насочим ресурс и за започване на самостоятелна стопанска дейност", обясни Костадинова. Става дума за финансова помощ, с която безработни да стартират собствен бизнес. Не е ясно обаче дали парите ще трябва да се връщат с лихва, или ще бъдат безвъзмездно дарени. Мярката обаче веднага предизвика недоволство сред работодателските и синдикалните организации. "Скептични сме, че ще има успех", коментира Любен Томев от КНСБ, участник в работната група към тристранката, която обсъжда пакета от спешни мерки за най-уязвимите. Според него даването на пари за старт на собствен бизнес е тромава процедура и достъпът няма да е бърз. "Пазарът е разпределен, няма голяма ниша за старт на малък бизнес от безработни", е мнението на Григор Димитров, експерт от БСК. "Малките магазини са ударени от големите вериги, за ремонтни дейности също няма пазар заради модерните, сериозни сервизи. В малките населени места пък потреблението е толкова свито, че от търговия и услуги там не може да се печели", казва Димитров. 
И синдикати, и работодатели припомнят, че обявената преди година европейска схема за финансиране на безработни, които желаят да станат предприемачи, се провали. 
От заложената цел 2000 безработни да получат безвъзмездна помощ от 20 хиляди лева до заветната сума са се добрали едва 200 души. Спънките в схемата бяха дългите обучения на безработните в предприемачество и писането на бизнес планове, без да е ясно дали ще получат финансиране. 
"По-добре е средствата да се дадат за квалификация на тези хора, но по специалности, които се търсят от фирмите по места", ще настояват от БСК. От работодателските организации и от профсъюзите ще искат и служебният кабинет да завиши субсидиите за разкриване на работни места за младежи. Според тях това ще е най-работещото решение за осигуряване на доходи за най-уязвимите групи и подпомагане на икономиката от работна ръка. Профсъюзите ще настояват също да се заделят допълнителни средства за намиране на работа на хора в предпенсионна възраст.