Не мога да работя без напрежение, твърди треньорът на канарите

Старши треньорът на Ботев (Пд) Стани­мир Стоилов даде голямо интервю пред "Тема Спорт". Специа­листът разкри виждани­ята си по всички най-ин­тересни теми, свързани с "канарчетата".

Г-н Стоилов, каква е лич­ната ви равносметка за тези сто дни начело на Бо­тев. Такъв е "имунизационният" срок, който се дава на всеки новоназначен на висока длъжност?

- Успяхме да свършим дос­та работа за това време. Както и да променим малко игровия облик на отбора. Все още обаче нещата в този ас­пект са свършени под половината. Важно е да се отбе­лежи също така, че успяхме да огледаме добре нашите млади футболисти. Трябва да има последователност и честност към играчите.

Някой в клуба прави ли ви "ревизия"?

- Имам добра комуникация първо с Александър Александ­ров като спортен дирек­тор. Коментираме често развитието на отбора, на­чина на игра. Същото е и с президента. По-рядко със собственика. Така че добре се разбираме всички. Не ис­кам да сме подвластни на ре­зултати. Тоест, ако днес спечелим, всички да са в еуфория, а ако загубим, да пра­вим трагедии.

Как ви приема публиката на Ботев?

- Ние се опитахме да спе­челим един изключително ва­жен мач за историята на клу­ба. Заради традициите, за­ради феновете, които иска­ха да спечелим дербито сре­щу Левски. Той беше много важен. За себе си подкрепа не искам. Желанието ми е само хората да подкрепят Ботев и да уважават тима. Когато отборът печели, е лесно да бъде подкрепян от всички. Искам обаче тази подкрепа да я видя и когато губим.

Говорейки за мача с Левс­ки, резултатът ли беше приоритет или по-скоро иг­рата?

- За мен беше по-важно да уцелим точната стратеги­ческата концепция. Защото Левски са по-напред от нас, треньорът работи по-дълго време. И основните винов­ници да намерим тактичес­ката идея са играчите. Те са хората, които трябва да приемат идеята Ботев да се развива.

Ако мачът беше завър­шил 0:0 и бяхте играли по този начин, пак ли щяхте да сте доволен?

- Естествено, че не. Нико­га не се радвам на равен. Ма­кар и да оценявам реално на­чина и стила ни на игра. Забе­лежете, че ние в този мач почти не допуснахме ситуации пред нашата врата. То­ва е много важно. Само за сравнение, срещу Славия до­пуснахме два гола и още две-три стопроцентови ситуа­ции пред нашата врата.

Как виждате Ботев в дългосрочна перспектива?

- Има нужда от време, за да се завърши базата. В момен­та и часа, в който и първият, и вторият, и младежкият ни отбор се преместят на тази база, оттогава може да започне тиктакането за Бо­тев. Сега сме все още прека­лено разпилени. Затова е важ­но, че усилията на собствени­ка са насочени към завършва­нето на базата. Имаме всич­ки условия за работа, но пак ще кажа, че сме разпилени ка­то клуб. Към нас, треньори­те, не трябва да се правят компромиси. Без значение кой какъв е и що е. Трябва всеки да дава максимума от себе си ка­то знания. А резултатите да­ли ги има или не, е отделен въпрос. Когато се подредим като клуб и имаме базата, треньорите ще са хората, които ще правят бъдещите звезди на Ботев. Затова изискванията към тях ще бъ­дат двойно и тройно по-висо­ки.

Не се ли притеснявате, че клубът често сменя настав­ниците при това ръковод­ство?

- Никога не е приятно, кога­то тези смени стават чес­то. Особено когато има поло­жителни резултати. В крайна сметка аз си върша работа­та така, както мисля за доб­ре. А оттам нататък си има собственик, който преценява аз и моят щаб колко време да останем на работа. Моята цел, откакто съм дошъл, е да работя честно, отговорно и по най-добрия начин за Ботев.

Как ще коментирате нап­режението в клуба и в Пловдив като цяло?

- Хубаво е, че в град като Пловдив има много фенове, които си обичат отбора. Все­кидневно живеят с неговите успехи и проблеми. Но аз лич­но съм свикнал да работя под напрежение. За мен това е съвсем нормално. То е част от работата ми. Както не мога без тренировъчен екип, така не мога и без напреже­ние. Ако няма такова, няма да се чувствам добре.

В Ловеч обаче това нещо го нямаше...

- Вижте и там има хора, ко­ито си обичат отбора. Там собственикът има сериозни изисквания и към тима, и към треньора. Така че там не е малко напрежението. Аз нико­га няма да се примиря играчи­те ми да играят посредстве­но. Ще търся начин да ги раз­вия, да ги заставя да играят по-добре. Всеки ден ще им пос­тавям нови стъпалца за из­качване.

Колко време ще трябва, за да кажете, че Ботев има стилче на игра. В Левски то­ва се получи след втората година, а за стил да не гово­рим?

- Засега няма. Има някакви наченки на това, но все още е рано да се правят заключения. Така че да не бързаме.

Спокойно ли се разхожда­те по улиците и феновете на Локо Пд как се отнасят с вас?

- Между привържениците в Пловдив има специално уваже­ние. Нормално е всеки да за­щитава своя отбор, но се вижда, че има разбирател­ство между тях. Въобще изключително възпитани хора са.

Как трябва да изглежда тимът след две години в спортно техническо и орга­низационно отношение?

- Имам желание дотогава отборът да бъде съставен от български кадри. Това е ос­новното нещо. Не съм привърженик на големите се­лекции и смятам да взимаме по един-двама нови футболис­ти от лятото нататък. И по-важното е те да разбират идеята Ботев.

Лятната селекция в глава­та ли ви е вече?

- Естествено, че работим по това нещо. Ако нямаме ня­какви големи сътресения в представянето през тази пролет, не виждам смисъл от привличането на повече от един или двама нови. Естест­вено, ако продадем някого, тогава също можем да се под­силим.

Можем ли да видим мла­доци като Хичо, Балтанов, Домовчийски на "Христо Бо­тев"?

- Ботев е бил разкъсван от проблеми в последните десет години и няма адекватна шко­ла. Тепърва започва да се гра­ди. Но има няколко таланти, които в най-скоро време трябва да покажат качества.

Не ви ли притеснява тази тримесечна зимна пауза в първенството?

- Мен лично ме убива. Игра­чите се пренасищат с трени­ровки и затова смятам, че два пъти в годината такава пауза е прекалено голяма.

Може ли да се каже, че има излизане от форма при треньорите с такова прекъсване?

- За нас това е най-хубави­ят период. Никой не ти иска резултати. Колегите казват "Има време", "Готвим се", "Ре­зултатът не е важен". А в съ­щото време блъскаме по измислени подготовки, които уморяват и треньори, и футболисти. Пръскаме сума ти пари за лагери, които мо­гат да се инвестират в мно­го други полезни неща.

Докога ще продължи то­ва?

- Докато някой не реши да направи промяна. И е време да се събудим и да я направим в името на футбола. Не каз­вам, че моето предложение е най-добро. Но да се седне и да се намери някакъв баланс. А аз не виждам такова жела­ние. Всяко ново нещо в Бълга­рия обаче се приема с нега­тивизъм. Това трябва да бъ­де изискване на собственици­те. Първо, ще се спестят па­ри, и второ, няма да плащат заплати дванайсет месеца за седем или осем месеца рабо­та. Ще има по-голям интерес към първенството и стадио­ните ще са по-пълни.

След колко време бихте могли да се борите за тит­лата?

- Всичко зависи от това как се разбиваме като от­бор. Как успяваме да реали­зираме идеите си на тере­на. Защото на тренировки може да правим нещата су­пер, но е по-важно какво пра­вим в официалните мачове. Тогава и напрежението е по-голямо. Не искам да заблуж­даваме някого или да даваме срокове. Ако проектът, за който говорим със собстве­ника, е по-дългосрочен, даже и да не станем шампиони, няма да е толкова страшно. По-важно е да се пълни ста­дионът. Като има на всеки мач между десет или двай­сет хиляди души публика, значи вършим добре рабо­тата си.

Липсваше ли ви работа­та в българския футбол?

- Не ми беше много мъчно за нашия футбол. Но същев­ременно казах и че ще се вър­на тук да работя само ако има дългосрочен проект с яс­ни идеи и точни задачи.

Как се готвите за госту­ванията на терени като този на Монтана, Славия, Черно море?

- Хората се опитват да променят някои неща и се надявам специално за тере­на в Монтана да е наред. Аз лично забелязах сериозно из­растване и на самия отбор. От това, което видях на мача с Левски, тимът е изк­лючително сериозен, с много добра тактическа дисципли­на и футболисти.