След 30 години хайдутство и няколко измами, бай Минчо е верен на животните си

"Пасях овцете нощем, а денем се криех, за да си спася стадото от национализация." Разказът на 69-годишния Минчо Гърбелов от смолянското с. Смилян в наши дни звучи като едно странно приключение.

Родопчанинът обаче твърди, че така 30 г. е озаптил властите да не му национализират
стадото и да го вкарат в местното ТКЗС, а след това АПК.

В края на 50-те години на миналия век в селото започнали процесите на окрупняване по соцмодел. Тогава бай Минчо бил в планината и се изплъзнал от одържавяване. От свои авери разбрал какво става в родния му край и създал план как да не му се случи това, въпреки щенията на властта.

През тези години е бил на много места - в Първомайско, Пазарджишко, Хасковско, стигал е чак до Странджа.

Понякога на ден правел преходи от по 30-40 км. Имало закон стадата при преходи да са на територията на един район най-много едно денонощие и той гледал да го спазва.

Бай Минчо е потомък на овчарски род. "Бях на 6 г., когато баща ми ме прати подир овцете. На 9 г. вече сам карах овцете от Смилян, където тревата изсъхваше, до сочните ливади на яз. “Широка поляна” в сегашната Пазарджишка област. Това са 150 км", спомня си той.

При преходите му помагали еркичите - водачи на стадото. Те са достолепни козли, на тях се окачват чановете. "Еркичът мъкне 4-килограмов чан", гордо казва стопанинът.

Той има 18 чана. Овчарите в миналото са поставили име на всеки един - малка жира, голяма жира, малък кара, голям кара, малък стамбол, голям стамбол, индже, каба, биринджи, икинджи, ючинджи, дурдинджи, бешенджи, алтънджи, еденджи, секизинджи.

"Жалко е, че вече са малцина като мен, които помнят старите им имена и могат да ги подреждат", пали се овчарят.

Преди време бай Минчо ой се доверил на измамници, представили се за служители на телевизия и поискали да ползват колекцията му, но след това избягали. Полицията ги заловила, а сега чановете са при овчаря. С тях са снимани 5-6 филма, сред които и "Време разделно", казва бай Минчо.

"Когато ми ги откраднаха, сякаш осиротях, в тях е животът ми. После, като ми ги върнаха, проверявах всеки поотделно и ги настройвах, даже плаках. На никой повече няма да ги дам", признава родопчанинът.

Сега колекцията е скрил в къщата си. Смята да ги закачи на еркичите и на Гергьовден да дефилира със стадото си из Смилян.

В момента бай Минчо гледа 300 овце. Сред тях има 4 животни с по 4 рога. Те са резултат от самобитната селекция на стопанина. Освен със странните си четирироги овни и овце бай Минчо е известен и с това, че е от малкото овчари, които умеят да направляват посоката на растеж на рогата на овните.

Разказва, че напусто е минавал и по 400км заради овца, която се оказало, че не е каракачанска. Престанал е и да ги дои, защото са го измамили. Преди 10-ина години предавал млякото на пазарджишка мандра. Имал да взема, откъдето имал да взема доста пари. Този, който му изкупувал млякото, бил измамен от някакви мутри с 60 хил. лв. За да не му ги връщат, го накарали да пие сода каустик. Овчарят го съжалил, махнал с ръка и се отказал да си търси пари от пострадалия човек.

Бай Минчо смята, че държавата прави всичко възможно да унижощи овчарлъка в Родопите в днешно време.

"Карат овчарите да ходят да вадят куп бележки, които не разбират. Всички новости ги качват в интернет страниците си, а чобанин от компютър разбира ли", пита той.