Вижте полезните и вредните навици тук

Макар че различните специалисти изказват различни мнения по отношение на подробностите при храненето при диабет, има широк консенсус по отношение на същината на въпроса – калориите трябва да бъдатограничени, простите захари трябва да бъдатсилно ограничени, приемът на въглехидрати трябва да бъде строго проследяван и да бъде осъществяван основно под формата на т.нар. комплексни въглехидрати.

Простите въглехидрати, наричани още прости захари, са въглехидрати с ниско молекулно тегло. Ниското молекулно тегло е отчасти отговорно за сладкия им вкус. Това са добре познатата захароза (бялата кристална захар), фруктозата (плодовата захар) и глюкозата (кръвната захар). Просто казано, една молекула захароза се състои от една молекула глюкоза и една молекула фруктоза. Организмът може да превръща глюкозата във фруктоза и обратно.

Какво става, когато приемаме захароза – бяла захар. В храносмилателния тракт, захарозата се разцепва до основните си градивни блокове – глюкоза и фруктоза. Те преминават от червата в кръвта и ако премерим кръвната си захар (глюкозата), ще установим съответното повишение. Трябва, обаче, да обърнем подобаващо внимание и на фруктозата. Въпреки че е проста захар, тя не е глюкоза (кръвна захар), но тя може да се превръща в нея. Глюкозата и фруктозата са изомери помежду си...

Важното е, че организмът може да превръща фруктозата в глюкоза. Това означава, че когато приемаме прекалено много фруктоза, излишъкът от нея (по-точно, част от него) се превръща в глюкоза и по този начин също допринася за покачване на кръвната захар. Много диабетици подценяват фруктозата. Макар че наистина подробностите около значението й за болестта са ненапълно изяснения и препоръките на специалистите се различават в много отношения, трябва да се знае, че тя е вид захар, с която не бива да се прекалява.

Може да се обобщи по следния начин. Всичко, което сладни, е потенциална опасност и следва да бъде избягвано. Това се отнася най-вече за сладкарските изделия. Медът, въпреки че не е сладкарско изделие, също е особено опасен за диабетиците. Той съдържа захароза и равни количества глюкоза и фруктоза – т.нар.инвертна захар. Последната, впрочем, се получава при разпадането на захарозата при взаимодействието й с водата, съдържаща се в меда.

Равните количества глюкоза и фруктоза (понякога наричани и глюкозо-фруктозен сироп) са често срещан подсладител в много напитки. Той не е подходящ за диабетици!

Също така, фруктозата често бива използвана като подсладител, нерядко промотиран като „безопасен“ или „подходящ“ за диабетиците. Макар че, както стана дума, подробностите около това са ненапълно изяснени, диабетиците трябва да избягват всяка проста захар, била тя и фруктоза. За истински безопасни и уместни за диабетиците могат да се смятат единствено подсладителите, които не се усвояват от организма и не съдържат калории.

Те не увеличават кръвната захар, за разлика от фруктозата, която може да се превръща в глюкоза и следователно също допринася за развитието и симптоматиката на диабета.

Единственият приемлив от медицинска гледна точка източник на прости захари за диабетиците са свежите плодове. Те съдържат по-малко глюкоза и захароза и повече фруктоза. Разбира се, пълното елиминиране на приема на прости захари е практически невъзможно. То дори не е и необходимо. В хода на задължителното набавяне на витамини и минерали от свежите плодове, чрез тях се приемат и известни количества прости захари – най-вече фруктоза (която е по-малко вредна и нежелателна) и глюкоза и захароза.

Това няма вредни последствия, стига да бъде умерено и разумно.

Например, никой лекар никога не би се изказал срещу приемането на килограм ябълки на ден или половин килограм портокали на ден. Повечето лекари, обаче, биха се изказали за замяна на по-богатите на въглехидрати плодове като бананите с по-малко калоричните цитруси, особено ако става дума за редовен прием./puls.bg