Донорите получават 40 лева, остават анонимни

Има остра нужда от дарители на сперма в Пловдив и страната. Това заяви за Plovdivutre.bg д-р Петър Матеев. Търсим физически и психически здрави мъже. Изисква се дарителите да са български граждани на възраст между 18 и 35 години. В този период възпроизводителната способност е най-голяма, сперматозоидите са повече и са по-подвижни.

Навремето, когато водих кабинет по стерилитет - преди повече от 20 години имаше студенти по медицина и стоматология, които даряваха често и изкарваха цялото си следване, споделя лекарят.

Тогава обаче плащаше държавата в лицето на съответната болница. Сега властите не финансират тези изследвания и не са регламентирали напълно тази сфера. Има нормативна празнота. Ин витрото е разрешено, но центровете сами трябва да решат как да набавят генетичен материал. Те сами финансират тестовете и организират информационни кампании за набиране на дарители и т.н, отбелязва още експертът.

Обикновено лепим обяви в медицински институт. Така набираме млади хора. Когато дойдат кандидати, първо провеждаме разговор с тях. Така лично проверяваме какво е нивото им, тъй като някой може да опита да излъже за образованието и професията си, например. Иска се още медицинско от личния лекар и документ от психиатър. Трябва да дадат и проби, които минават 10-ина изследвания. Следи се за СПИН, хепатит B и C, сифилис и др. Правят се и генетични тестове за наследствени болести. Гамата изследвания струват над 120 лева, които са за наша сметка. Няма как да ги поеме дарителя, тъй като това е близко до сумата, която вероятно ще получи, разказа д-р Матеев.

За спермата не се дава „заплащане”. Тя е дарение. Парите се дават като възмездение за изгубеното от донора време, допълнителни разходи и неудобствата, които са му причинени от изследванията. Към момента договорената сума е близо 40 лева за всяка проба. Това е и стимул за мъжете да даряват, тъй като никой не длъжен да се включи в подобна кампания.

Когато дойде подходящ кандидат, първо му правим т.нар. спермограма, за да видим дали отговаря на изискванията за фертилен мъж с оплодителни способности. След това пускаме и другите изследвания. Преди всяко отделяне на материал мъжът трябва да се въздържа между 3 и 5 дни. Трябва да не е приемал алкохол и наркотици, да не е бил болен или да е пил лекарства, особено антибиотици.

Дарителят се усамотява в специално помещение, наречено „Стая за мъжа”. Вътре има закачалка мивка, стол, кърпички. Има стимулиращи гледки – списания, снимки и  монитор, който показва еротични кадри, подходящо осветление и отопление. Стаята се заключва, за да се гарантира спокойствие.

След даване на пробата тя се обработва и замразява за 6 месеца в течен азот при минус 198 градуса. След това се вади и повторно се тества за СПИН и др. При отрицателен резултат донорът се включва в програмата. Прави му се досие. Там се включват още данните на дарителя за тегло, ръст, цвят на очите, косата и кожата, образование и професия и др. Той трябва и да декларира, че няма да търси своите биологични потомци и да предявява каквито и да е искания към тях.

Параметрите му след това се представят на пациентката, която търси донор. Тя обаче не научава името на мъжа, нито вижда негова снимка. Всичко е абсолютно анонимно. Досието има само номер. Това е уникален цифров код, който се генерира от базата данни и няма как да бъде проследен. Системата гарантира, че даден дарител не може да гастролира и да дарява повече от позволеното.

Въпреки гарантираната анонимност обаче има много предразсъдъци. Темата е повод за шеги и подигравки. Мнозина с готовност даряват кръв, но друго е да даряваш сперма. А реално това не е срамно, благородно е – решаваш нечий проблем, даряваш някого със смисъл за живот. В развитите страни го правят много интелектуалци, бизнесмени – успели хора, разказа Матеев. А тук това буди срам и неудобство. Въпреки, че се опитваме да бъдем модерно общество тази тема стои малко зад завесата. Някак си още не сме израснали дотам, че да не се срамуваме от това нещо, посочва експертът от Ин витро клиника Бора.

Предразсъдъците са и една от причините родният генетичен материал да не достига. Освен това се позволява един донор да има само 3 бебета. Това намалява шанса за бъдещо случайно кръвосмешение на потомците му, но се поражда и нуждата от солиден брой донори. Отделно, изисквания за сходства във външния вид на донора и реципиента, също ограничават избора. Освен това не винаги процедурите са успешни и това налага повторно осеменяване. Не всяка проба значи бебе, отбелязва д-р Матеев.

Вносът на сперма от Дания, което бе обявено в медиите, може на някои да се струва нередно. Но това е като при трансплантациите – ако някой има нужда от кръв, костен мозък или бъбрек за него няма значение откъде ще дойде, отбелязва още медикът.