Един жив разказ на ДПА за реалността в България

От блоковете в софийския панелен квартал "Христо Смирненски" се вижда ясно кой е спечелил от икономическото развитие през последните години и кой - не: по иначе сивкавите фасади тук-там проблясват ярко боядисани жилища с ПВЦ дограма. В съседство обаче са старите дървени конструкции, вградени в сивия бетон.

Така започва репортаж на ДПА, който разказва за най-бедната страна член на ЕС, в която една пета от хората живеят под границата на бедността от 120 евро месечно.

Семейство П. също разполага с минимални средства, принудено е да оцелява в реално съществуващата мизерия, разказва авторът на материала.

Росица, мъжът й и двамата им синове - тийнейджъри живеят в една от сивите кутийки на седмия етаж. В центъра на хола е телевизорът. Пред него е масата със счупено стъкло, скрепено с кафява лепенка. Росица поднася кафе, но въпреки това не е особено уютно: "Когато не се налага, не пускаме отоплението", казва домакинята.

До 1990 Росица е била счетоводителка. По време на вестникарския бум през 90-те години продавала вестници, но загубила мястото си, когато работодателят й фалирал. Оттам нататък работила каквото намери, докато се появили децата.

Съпругът й - 46-годишен инженер, сменял след настъпването на промените фирма след фирма, тъй като все го уволнявали. Последно работил като таксиджия, но така и не свикнал с тази професия. От три месеца е на антидепресанти, договорът му е прекратен без предизвестие.

Росица разказва за ежедневието си, състоящо се главно от домакинска работа и много точни сметки - как по най-добрия начин да бъде разпределен месечният бюджет. На разположение на семейството са 250-те евро обезщение за безработица, които получава съпругът, както и известна финансова подкрепа от брата на Росица.

"Без него нямаше да можем да се справим. Разходите са много високи - почти като в Западна Европа. Като при нас корупцията изяжда това, което би трябвало да получат хората", разказва жената.

От телевизора семейство П. непрестанно чува за реформи и за финансовата стабилност, която царяла в страната. Средствата от Европейския съюз се изливат обаче най-вече в изграждането на големи инфраструктурни обекти и бизнеспаркове. Моловете в София никнат като гъби след дъжд, коментира репортерът на ДПА.

Но семейство П. използва новите аутобани точно толкова малко, колкото и останалите 22% българи, които живеят под границата на бедността.

За синовете Слав и Петър моловете са напълно недостъпни. Не, че не могат да ги посетят, но когато са там с приятели, усещат бедността особено остро: "Мога да разглеждам, но не мога да си купя нищо. И се ядосвам", споделя 15-годишният Слав.

Семейство П. не е никакво изключение в България: през последните години за повечето хора подобрение в жизнения стандарт не е настъпило. Средната заплата в най-бедната страна-членка на Европейския съюз е 360 евро, средната пенсия - 150. По данни на Евростат почти всеки втори българин е застрашен от огромна беднос.

На 12 май предстоят предсрочни избори. Междувременно служебното правителство трескаво раздава социални помощи. "Това е чисто шоу - за много от хората тези мерки идват твърде късно", казва Росица и добавя: "Все пак с протестите успяхме да уплашим политиците. Това ще даде ефект", смята тя, цитирана от ДПА.