Почти 76% от капацитета на 52-та големи язовира в страната е запълнен

Макар и пълни, 243-те държавни язовира са под контрол, а рисковите се следят на всеки час. Проблем обаче остават 2600 малки общински и частни водоема, към които централната власт няма отношение.

Операторите и собствениците им решават дали да ги изпускат и би трябвало да се грижат за техническата им изправност. Но именно те създават опасност от наводнения при преливане на големите водоеми.

Почти 76% от капацитета на 52-та големи и значими язовира в страната е запълнен. Някои от съоръженията са на сантиметри от преливане.

Други вече
преливат

или се изпускат контролно, за да имат свободен капацитет при евентуални валежи или топене на снеговете.

За малките водоеми обаче обобщени данни няма. От екоминистерството обясниха, че в рисковите общини кметовете са предупредени да освободят капацитет в язовирите си. Причината е, че именно те биха създали проблем при евентуална "висока вълна" от изпускането на големите водоеми.

Тъй като са малки, те се пълнят бързо и могат да прелеят за часове. Затова е важно преливниците и стените им да са в добро техническо състояние, а нивото на водата да се следи често. Дали това се случва обаче не е ясно.

От Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), което трябваше да събере данни за малките язовири, така и не отговориха дали имат подобна информация за тях.

Ред в собствеността, експлоатацията и техническото състояние на малките водоеми трябваше да се въведе спешно още преди година. Тогава язовирче с неизяснена собственост заля харманлийското село Бисер, а 10 души загинаха. Последваха обещания МРРБ да направи регистър на всички водоеми в страната, а безстопанствените общински язовири

да преминат
в ръцете
на държавата,

за да е ясно кой носи отговорността за тях.
Обещанията трябваше да станат реалност чрез спешни промени в Закона за водите. Измененията бяха написани и внесени в парламента през пролетта на 2012 г. Междувременно претърпяха няколко поправки по инициатива на депутатите.

Те включваха разтегляне на сроковете за изготвянето на регистър на язовирите и прехвърляне на отговорността за техническото им състояние към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която между другото обяви, че няма капацитета да се грижи и за това.

В последните дни на 41-вото народно събрание спешните поправки вече бяха стигнали до окончателно гласуване от депутатите. Те обаче така и не влязоха сред приоритетите на парламента.

Хвърлянето на законопроекта за водите в кошчето беше отчетено като пропуск и от бившия министър на регионалното развитие Лиляна Павлова.Така въпросът за контрола на язовирите остана нерешен. Времето ще покаже дали той ще е приоритет за новата власт. Или не дай боже, някоя нова трагедия.

Непочистените корита могат да създадат проблеми

Големите язовири в Родопите са сред най-препълнените, показват данните на централната и местна власт. Те обаче са и едни от най-наблюдаваните и за това едва ли сами по себе си ще създадат сериозни проблеми.

Незаконните сметища в коритата на реките или непочистените дървета и клони след водоемите обаче могат да утежнят ситуацията при преливане или изпускане на препълнените големи язовири.

По закон за разчистването на реките отговарят съответните общини. Операторите на язовирите се грижат за коритото до 500 метра от стената.

Четирите язовира по каскадата "Доспат - Въча" - "Доспат", "Цанков камък", "Въча" и "Кричим", са пълни. По данни на екоминистерството към петък "Доспат" дори прелива с 20 л в секунда. Нивото на останалите три язовира се следи на всеки час и се регулира с натоварването на вецовете към тях.

"Проблем по каскада могат да бъдат само поречията на реките, които се превръщат в бунища при селата", коментираха от НЕК, която стопанисва съоръженията. Боклуците в реката могат да я затлачат и да повишат нивото точно при населените места.

"Боклуците всяка пролет се събират в язовир "Въча", чистим го, но и местните власти трябва да имат отношение, за да се спре изхвърлянето на смет от селата и от рибарите", обясняват от НЕК. Иначе водата в язовирите не била повече от други години в този период при снеготопене и пролетни дъждове. Затова от компанията не очакват да има големи обеми за изпускане през преливниците.

"Следим непрекъснато обстановката за реките и язовирите, но засега няма основание за притеснение." Това каза вчера пред "Труд" Атанаска Тунтова, директор на Басейнова дирекция за управление на водите - Източнобеломорски район в Пловдив. В момента има покачване на нивата на реките Марица и Тунджа в рамките на нормалното, под код "Жълто".

"Имаме система за ранно предупреждение на двете реки с петдневна прогноза, на този етап не можем да говорим за опасност от преливане", допълни Тунтова. По-малките язовири в района са в границата на 50-60% запълнени, което означава, че имат възможност да поемат високи води.

Нивото на водата в друг язовир в Родопите - "Ивайловград", е малко под най-ниския преливник на водоема, съобщи зам. областният управител на Хасково Николай Нанев. Водата е на кота 119, при долен праг на преливника 120.

Пикът на нивото на р. Арда според диспечерите във ВЕЦ "Ивайловград" е отминал още в четвъртък вечерта. Тогава водата се е вдигнала с около 20 см над преливника на стената. Трите турбини на водната централа работят на пълна мощност.

5 водоема са препълнени

Язовир "Пчелина", изграден на р. Струма в землището на с. Лобош, прелива, а още четири водоема ще прелеят до дни, съобщиха пред "Труд" от "Напоителни системи".
"Пчелина" прелива с 6 кубика на секунда.

От дружеството обаче успокоиха, че преливането на този язовира е почти целогодишно, защото обемът на язовира е около четири пъти по малък от годишния отток на реката. Другата причина е, че след 1998 г. от язовира не се ползва вода за напояване или промишлени нужди.

От останалите четирите язовира най-пълен е язовир "Долна Диканя", Пернишко. Водоемът в петък бе на 99,99% пълен. Пред преливане е и язовир "Езерово", намиращ се в землището на с. Езерово, община Първомай. Очаква се да прелее яз. "Овчи кладенец", който е в община Тунджа.

До часове или ден ще прелее и язовир "Звиница", община Кърджали.
От "Напоителни системи" успокоиха, че за всеки язовир има назначен технически персонал, който извършва поддържането и експлоатацията му. Утвърдени са аварийните планове за всяко съоръжение и се спазват определените степени на готовност и почасово дежурство.

Следят 9 обекта в Русенско

Областният щаб за защита при бедствия следи заедно с надзорници на "Напоителни системи", кметове на общини и концесионери 9 язовира и коритото на река Русенски Лом за евентуални наводнения, съобщиха от областната управа в крайдунавския град.

От м.г. за аварийни ситуации са сформирани специализирани подгрупи към щаба. Най-опасен е язовир "Ястребино" в Търговищко, който се наблюдава от областните администрации в Габрово, Велико Търново и Русе.

При преливна вълна опасност създават 11 рибарника с неустановена собственост над язовир "Бойка". Засега в него и язовирите "Баниска" и "Ломци" има достатъчно свободен обем. Водата е в нормите и при нужда се изпускат контролирано малки количества. Ако Русенски Лом се покачи, тя ще залее западната промишлена зона и къщи по бул. "Александър Рождественски" в Русе.

Изпускат водата в Търговищко и Шуменско

В Търговищко контролно се изпускат малки язовири, които не са опасни и не застрашават населени места, съобщиха от пожарната. Такива са водоемите край Омуртаг, селата Вардун и Царевци.

Към момента няма проблеми, потвърдиха и от община Търговище. Там действа първата система за наблюдение и предотвратяване на наводненията, която беше изградена като подарък от френското правителство.

Монтирането се наложи след голямото наводнение през 2005 г., когато в Търговищко бяха разрушени десетки къщи. Системата отчита нивата на валежите и покачването на реките и дава предупреждение за евентуално бедствие. Кризисният център има няколко часа от мига на подаване на код за предстояща опасност до настъпването , за да евакуира населението.

Нивото на язовир "Тича" край Шумен е над 270 млн. кубика и трябва да бъде сведено до 240 млн. кубика. Затова от десетина дни се изпускат по 10 кубика вода в секунда, каза шефът на "Напоителни системи" инж. Юлиян Вълчев. Половината от водните маси се насочват към ВЕЦ "Моста", а другата част изтича в река Камчия.