ГЕРБ - триумф на волята или колективна амнезия?

Най-доброто от печата

09-04-2013, 06:34

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

В "Арена Армеец" Борисов подари илюзия на своите поддръжници заедно с тесте карти като дебелашки намек за лъжите и фокусите на властта

"Имаме воля", крещяха в неделя лидерите на ГЕРБ пред 14 000 екзалтирани симпатизанти. Дрезгавото кресчендо в гласовете им събуди стряскащи исторически спомени за един друг триумф на волята. Завършил в бункера. Спектакълът, наречен предизборна конференция на ГЕРБ, впечатли с демонстрацията на безсъдържателна мощ и куха патетика. Сякаш лозунгите и високите децибели целяха да заглушат ропота на улицата, която позорно изпъди същите тези хора от властта само преди месец. Но и с друго ще се запомни това грандиозно зрелище, предназначено да респектира тълпите - с тенденциозния опит за предизвикване на масова амнезия. Предизборното нахъсване приличаше повече на психоексперимент.

Видяното в зала "Арена Армеец" (военната терминология особено пасва за случая) създаде измамното впечатление, че тази ГЕРБ не е онази ГЕРБ срещу която хората се вдигнаха на бунт заради мизерията и непосилните цени на ток и парно, която срина икономиката и ликвидира дребното предприемачество, а малцина избрани олигарси направи мултимилионери. Онази ГЕРБ, която позорно дезертира от властта, когато й потърсиха сметка за безчинствата. Гигантските мултимедийни екрани и патосът на Веселин Маринов ли се оказаха напълно достатъчни за политическата реабилитация на един провален премиер? Що за хипноза е това? Сякаш нищо не се е случило. Нещо повече - заявена бе претенцията, че същото трябва да продължи. Защо да продължава, след като народът пропищя от политиката на тия управници?

Аргументи особени нямаше. Борисов пробута на актива си старите номера за магистралите, финансовата стабилност, европейските пари (които само ГЕРБ може да осигури), за лошата тройна коалиция - все изтъркани лакърдии, които хората отдавна не щат да слушат. Дори не си беше дал зор да структурира речта си, да избистри посланията. Поднесе ги насипно, нестройно и безпосочно, както приказва средна мутра с анцуг в автокъща. Дали опиянен от прекомерните хвалебствия на европейската десница или под ефекта на превъзбудения си нарцисизъм, Борисов дори не сметна за уместно да се придържа към елементарната логика.

 

"Само ГЕРБ може да спре бившите комунисти"настърви се по едно време бившият премиер, който сам е членувал в бившата комунистическа партия, нещо повече - бил е част от "репресивните" й органи, ако трябва да се изразя с езика на десницата, към която претендира да принадлежи Борисов. Значи какво излиза от цялата работа? Че Борисов ще се бори срещу Борисов, или нещо бъркам? А може би срещу Цецка Цачева, която също официално призна за членството си в БКП? Ако ще ги спира тия хора, да побърза, че засега са му в листите за вота.

Или пък безумното оправдание с "кадровите грешки", което май хваща дикиш сред герберските симпатизанти. "За всичко е виновен Дянков" - това е универсалното оправдание за ниските доходи, за безхаберно изхарчените пари от резерва, за всички несполуки на кабинета. "Сбърках, че късно го отстраних", покая се лицемерно Борисов. Та нали тъкмо бившият финансов министър осигури прословутата финансова стабилност, с която парадира ГЕРБ? Макар и с цената на бедност. Добре, да приемем, че очилатият "дявол" е в основата на провала. Аз съм последната, която ще го брани. Но тогава какво прави в партийните листи Владислав Горанов - дясна ръка на Дянков и проводник на герберската политика във финансите? Нима въплъщава друга политика? Но редовият член на ГЕРБ не си задава въпроси, той зяпа екрана. Затова на Борисов му беше толкова лесно да го управлява през медиите.

 

Редовият гербер гледа мускула, не интелекта. Той не желае да пита, а слуша захласнато врели-некипелите на Цветан Цветанов и лъжите на едро на Бойко Борисов. Неслучайно по време на двучасовата конференция думата нито веднъж не бе предоставена на събралите се в залата. За редовия гербер със сигурност звучи напълно приемливо обяснението на Борисов, че искал едва ли не да изчисти мършата от кабинета и да махне Мирослав Найденов още преди три години. Но, видите ли, прокуратурата му попречила, като не повдигнала своевременно обвинения срещу министъра, ами се разтакавала чак досега. Нещо повече - тая подла прокуратура сега искала да подлее вода на ГЕРБ точно преди изборите с разкритията за далавери на Миро. И ето как от покровител на едно овластено корумпе Борисов се изкарва жертва, разбирате ли, жертва на съдебната система. И даже нещо малко герой, понеже той с тая система се бори още от началото на мандата. Редом с "Цецоу", който дори предприе конкретни мерки срещу неудобните "лица" и "хора". И още куп глупости се чуха в неделя - ГЕРБ ту осигуряваше икономически растеж, ту "при този нулев растеж откъде да идват доходите", ту не обещаваше нищо, ту гарантираше розово бъдеще, ако се изпълни всичко обещано.

Само едно нещо вярно каза Борисов пред симпатизантите си в "Арена Армеец", но не разбра скритата в него ирония.

 

"Всеки народ може да си поръча илюзия", изрече той по адрес на опонентите си, но всъщност фразата му се върна като бумеранг. "Илюзия" си поръчаха всичките сбрани 14 000 гербери в зала "Арена Армеец". Илюзията на конформиста, че пак се е наредил от правилната страна, че Бойко ще го оправи, стига само да се задържи още един мандат, че светлото бъдеще чака зад завоя на метрото, че да си прост не е порок, че ако към една празна чиния притуриш още една празна чиния, ще имаш повече, отколкото преди. Илюзията, че без ГЕРБ държавата ще фалира, а Европа ще ни спре еврофондовете. Вечната илюзия на политическия лумпен, че чужденците не могат да грешат. И тук идва голямата отговорност на европейските политици, които се надцакваха с хвалебствия по адрес на ГЕРБ на сбирката в неделя и безотговорно подкрепиха една лъжлива и зловредна за народа си политическа клика, което не изглежда да противоречи на европейските им "ценности".

И ето че ГЕРБ подари илюзия на своите поддръжници. Направи го под формата на тесте карти - намек за хазарт, фокуси, илюзионизъм. За пасианса на дамите, поповете и валетата във властта, които носят печалба. Или загуба.