Разговарях с Реал, но ако ги доведа за контрола, край с бюджета на клуба за 2 години, призна босът

Венцислав Стефанов е президент на Славия вече почти 20 години. В навечерието на 100-годишния юбилей на славния български клуб той разкрива пред Sportline.bg какво е чувството да е начело на "белите", искал ли е някога да се откаже от управлението му, тотаджийски ли е неговият отбор и още интересни теми.

Г-н Стефанов, какво е чувството да сте президент на Славия навръх стогодишнината на клуба?

Мисля, че е същото, каквото беше и преди двайсетина години - отговорност. Голяма отговорност. И също така чест. Чест е да бъдеш президент на такъв клуб като Славия, защото това, което знаем за историята на българския футбол, го знаем единствено от нашите архиви, които са запазени. За да може все пак в исторически план повечето от нещата за годините между 1913-а и 1945-50-а година хората да ги знаят. В трите големи книги, които издаваме по случай юбилея, са записани не легенди и митове, а истини, които никой друг не може да ги каже и да докаже по по-достоверен начин.

Как с три думи най-добре може да се опише ПФК Славия - това, което той въплъщава?

Аз ще ви го опиша с две думи - любов навеки.

Дубълът през 1996-а това ли е най-хубавият спомен, който имате с клуба, откакто сте начело?

Дубълът през 1996-а дойде като логично потвърждение на това, че наистина имахме един много силен отбор, имахме изявен лидер - много силен футболист в лицето на Наско Сираков. Също така в този момент Левски и ЦСКА бяха в криза и нашият отбор успя да използва това, Играта ни във всички мачове бе постоянна и смятам, че титлата през 1996 г. беше едно малко удовлетворение за това, за което дълги години Славия е била ощетявана за сметка на други клубове. Тогава, когато нещата са били по-истински (това го потвърждават архивите), Славия е ставал 7 пъти шампион. И вече след 1944-а г. започват да налагат отделни клубове, хайде по географски принцип не, но по принадлежност - към армията, към някой друг. 1996 г. беше една голяма радост, но и утеха за повечето фенове, че все пак справедливостта възтържествува.

Как гледате на твърденията, че тези две титли са спечелени с кървавите пари на СИК?

Едно нещо ще ви кажа: В онзи момент СИК рекламираше в Славия и беше на фланелките на тима. Следващата година Левски имаше на фланелките си ВИС. Тяхната титла с кървавите пари на ВИС ли е станала? Смятам, че това са много елементрни приказки, които само омаловажават постигнатото от нас. Ние, славистите, сме интелигнетни хора, никога не омаловажаваме труда на другите и не си служим с подобни изрази. Аз знам - тези хора, които си служат с тях, те рано или късно си намират майстора и ги разкриват. Тогава СИК беше наш рекламодател, а ВИС - на Левски. Хубави или лоши, тези две застрахователни дружества съществуваха и те не можеха да бъдат заличени от историята на времето. Ако в СИК е имало неща, които не са били лицеприятни за хората, не вярвам, че ВИС са били милосърдни сестри. Да коментирам повече това е под достойнството ми, то е меко казано просташко.

Ако не бяхте президент на Славия, щяхте ли да се занимавате с футбол? Ако - да, то начело на кой отбор щяхте да бъдете?

Не, ей там отсреща съм се родил (б. а. - сочи блок в квартал "Овча купел"). Не може друг клуб да ми е на сърцето. А и да ви кажа честно, имаме достатъчно бизнеси, с които се стараем да развиваме детско-юношеския спорт и футбола в Славия, но в никакъв случай това не е нещо, което храни нас и нашите семейства. С бизнесите, които имаме, храним тези момчета, които виждате, и издържаме 660 деца. С това можем да се гордеем определено. Като гледаш малките деца, тогава виждаш истината. Гледаш радостта в техните очи и това ти е удовлетворението, че си си свършил работата.

Преди време успяхте да уредите приятелска среща с Реал (Мадрид). Можете ли да повторите това с тях, или друг голям клуб, за юбилея?

Малка поправка: не сме уредили срещата, те ни поканиха. Някои други ги уреждат, нас ни канят. Няма как това да се повтори на мача за 100-годишнината. Първо, Реал (М) е клуб, чиято програма е направена за много време напред. Дори за 2015-а контролните срещи са подготвени. Аз имам добри приятели в Реал - Предраг Миятович и хора, които са били в ръководството. Разговаряхме с тях, но не за да ги поканя, защото за това ми трябват толкова пари, с колкото мога да издържам Славия две години. Не мога да си позволя този лукс. Нямаме частни самолети и собствени фирми, от които можем да дърпаме милиони. Предпочитаме по-нормално, по-човешки, да направим нещо.