По-добре избирателят да мери партиите по собствения си аршин, отколкото да се опръсква с рядката кал на електоралните изследвания

"Социолози се бият, брат", провикна се един публицист миналата година, след като две представителки на бранша почти се хванаха за добре фризираните коси в ефир. Но и поводът си заслужаваше боя - дамите се сражаваха за обществена поръчка от образователното министерство за социологическо проучване. Последваха обвинения за манипулация на данни и корупция, намесиха се техни колеги от гилдията, полетяха отворени писма към медии и контролни органи. Настъпи грозен скандал, ама нали нямаше избори, та всичко утихна бързо, без да привлече особено внимание.

Да кажем, че е за сефте, ама не е. Години наред хората от бранша публично се омаскаряват, без да държат сметка нито за честта на науката, нито за собственото си достойнство. После окайват опетнената си репутация и обясняват на публиката, че не "всинца са маскари".

Точно по този начин се разви през последните седмици поредният скандал в гилдията. Повод за кавгата стана появилото се в медиите електорално проучване на участничка в миналогодишната афера, което показа смайваща разлика между първите две партии: 30% за ГЕРБ и едва 16% за БСП. Трудно е да се опише реакцията на останалите мерители на хорските нагласи, някои от които преди това бяха отчели, че червените почти са стопили разликата с противниците им. В продължение на седмици двете страни сипеха една срещу друга тежки обвинения, които варираха от непрофесионализъм през политически пристрастия до морална нечистоплътност. Междувременно своя принос сред конфузията дадоха и държавните социолози от НЦИОМ, които заеха междинна позиция - 7% разлика между ГЕРБ и БСП. И сега на кого оставаше да се вярва?

За разлика от друг път ехото от ударилия гръм се чу надалеч. Даже бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, врял и кипял в казана с изборна помия, се учуди на случващото се. "Наблюдаваме едно противопоставяне, което не сме го наблюдавали на политическото поле, което означава, че има някакъв или дефицит, или някакъв проблем", коментира в характерния си объркан стил зам.-шефът на ГЕРБ. И си позволи да препоръча на НПО-сектора да помогне на социолозите да си уеднаквят методиките, така че "резултатите им да съответстват на изборните". И никой от представителите на гражданското общество не посмя да му каже да си гледа партията и да не се бута, където не му е работа.

В едно обаче Цветанов е прав - проблем има.И той е, че с тези проучвания някой лъже, при това на едро. Подобна констатация може да направи всеки втори, срещнат на улицата. Друго си е обаче, когато професионална организация като Българската социологическа асоциация (БСА) потвърди съмненията. "Най-често практиката преди избори показва, че различните агенции обявяват сходни рейтинги. Обичайна практика е разминаване да има, но в рамките на доверителните интервали - плюс/минус 1% за малките партии, плюс/минус 1-2% за средно големите партии, плюс/минус 2-3% за големите партии", обясниха от БСА на специална презентация за професионалните стандарти при електоралните изследвания. И така малко срамежливо признаха, че някой бърника в числата. Само че единствената им препоръка в случай на "екстремно отклоняващи се данни" - като цитираните по-горе, беше изследователят да направи "специална проверка" и да ги публикува само като "предпазлива хипотеза". Съветът обаче е напълно безсмислен - в обхванатата от бесове политико-медийна среда у нас нито някой ще подходи предпазливо, нито някой ще се замисли кое е хипотеза и кое не.

Като че ли публичната размяна на оскърбления не беше достатъчна, та актуалните социолози решиха да нагазят по-надълбоко в собственото си малко блато. На обществеността с готовност се поднесоха 
гнусни признания за недъзите на професията - страдала от болестта "евтинджос" (иначе казано, пестене на пари за сметка на качеството на изследването), "всяко куче" можело вече да прави проучвания, "само малоумен би фалшифицирал данни", при положение че имало далеч по-хитри трикове за манипулация. Замириса страшно на гнилоч, но се оказа, че няма кой да отвори прозореца да се проветри, тъй като всеки сочеше другия и викаше "Дръжте лъжеца!" Което не попречи на един от видните мерители на политическия барометър нахално да заяви: "Дълбокото ми убеждение е, че лозунгът "Всинца са маскари" не е верен както за политиците, така и за социолозите". Но какво значение има дали само някои са маскари, след като страничният наблюдател не може да различи едните от другите?

И какво следва от всичко това? За средния гражданин е пълен абсурд да се опитва да открие истината в тази плетеница от полуистини и полулъжи - това нито му е работа, нито му е във възможностите, нито го интересува. При това дори да иска да се ориентира, никой няма да му помогне. Затова, когато се изправи пред урните на 12 май, може би по-добре за избирателя е да забрави за изследвания, резултати, интерпретации и тълкувания. И да подходи към партиите, които му се предлагат, със собствения си аршин - т.е. според нуждите, потребностите и желанията си.