Избрани Новини
Очните лекари бягат в чужбина
Няма места за първите парамедици
„Тази година за пръв път имаше изненадващо висока активност от страна на офталмолозите. Само в Пловдив интерес към работа в чужбина проявиха над 10 очни лекари”, обясни д-р Наков. Западните клиники традиционно се интересуват от специалисти по вътрешни болести – кардиолози, гастроентеролози и ендокринолози. Общите хирурзи и анестезиолозите също се котират много успешно зад граница.
Най-много работодатели на пролетната медицинска борса има от Германия, Великобри-тания и скандинавските страни. Те търсят предимно млади лекари до 35-годишна възраст – специализанти и докторанти, докато представителите на клиники във Франция предпочитат лекарите със специалност и натрупан стабилен опит. „Работа чрез тази борса си търсят както току-що завършили доктори, така и професори”, категоричен е д-р Наков. Медицинските сестри пък са около средна възраст, с минимум 5-6 г. трудов стаж зад гърба си. Най-често мотивите им са два – липсата на условия за кариерно развитие и лошото заплащане.
Към Великобритания се е ориентирало семейство лекари от Плевен – пулмолог и микробиолог. И двамата имат над 25 години стаж зад гърба си. За тях освен ниското заплащане голям мотив е и фактът, че единственият им син е студент на Острова. Разчитат, че ще си намерят работа в същия град, за да се съберат и установят трайно в Обединеното кралство. Не се притесняват от антибългарското настроение на британците. Категорични са, че ще се докажат като добри специалисти.
„От години наблюдаваме тази медицинска миграция в Европа. Нашите млади лекари заминават за Германия на мястото на тамошните си колеги, които пък отиват за по-високи заплати във Великобритания. Британците от своя страна се изнасят в САЩ и така освобождават места за немските лекари”, обяснява и д-р Димитър Ленков от БЛС. В Германия нашите медици започват с минимална заплата от 5000 евро, като седмичната натовареност е от 35 до максимум 40 часа. „Немците предлагат и едни от най-добрите условия за специализация”, уточнява още той.
Думите му се потвърждават от млад анестезиолог в „Пирогов”, който бе сред медиците, търсещи шансове навън. „Пробвах във Великобритания, но там условията за специализация не са добри. Сега упорито уча немски и се надявам да замина възможно най-скоро”, обяснява той. Вече се е ориентирал към болница, която осигурява и допълнителни езикови курсове за чужденци по време на тяхната специализацията.
„На първо място в Германия няма изпит за влизане в дадена специалност. Освен това там те започват със стартова заплата от 2500 евро след облагане с данъци . И не на последно място, немската система дава добри условия за кариерно развитие”, обяснява д-р Наков. По думите му у нас държавната поръчка за специализанти е малка, а дори и да успеят да се включат в програмата, те получават малко над 550 лв. след облагането с данъци. Ето защо младите лекари масово търсят реализация в Германия.
Неотдавна британските медии бяха скандализирани от лекарската грешка, допусната от немски лекар. Той предозирал медикамент и вследствие на това пациентът починал. Причината била, че специалистът не говорел добре английски. „Повечето работодатели нямат възрастови изисквания, но определено държат на доброто владеене на езика”, обясни организаторът на трудовата борса за медици у нас д-р Радислав Наков. По думите му затова MedPharm Careers организира и онлайн курсове за медицински английски. Той продължава около една година, а след полагането на изпит се издава сертификат. С него може да се кандидатства във всички клиники, изискващи владеенето на езика.
Очаква се много скоро и клиниките в Германия да изискват такъв сертификат. В момента всяка федерална провинция оценява езиковите познания на чужденците по своя си начин, отбелязва „Дойче веле”. Чуждестранните лекари трябва да имат езиково ниво Б2, за да могат да практикуват професията си в страната. Езиковото ниво Б2 гарантира поне на теория, че чужденецът може свободно да води разговор на немски език. Лекарската камара в Германия обаче настоява чужденците да полагат изпит, свързан и със специфичните за медицината термини.
„Ниското заплащане е най-силният ми мотив, да търся работа във Великобритания”, каза Мая Иванова, медицинска сестра с 8-годишен стаж в столична болница. Тя се ориентирала към клиника в Лондон, защото там вече живеят повечето й роднини.
С нея е и приятелят й, който по образование е инженер. Той също се надява да разговаря с представителите на компанията, набираща кадри. У нас се занимавал с поддръжката на медицинско оборудване.
„Напоследък медицинските сестри, акушерките и рехабилитаторите ни предпочитат да работят в социални заведения в страни като Швейцария, Австрия и Белгия. Автоматичното признаване на дипломите им след 2007 г. и синхронизирането на трудовото законодателство в страните - членки на ЕС, им осигуряват спокойствие и възможност за развитие”, обясни Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. По думите й тенденцията по около 1000 медицински сестри и акушерки да напускат страната ни всяка година не се е променила. Зад граница те получават между 1500 и 2500 евро месечно, а у нас заплатите им рядко надхвърлят 500 лв.
Топ Новини