Лайнерът потъва в нощта на 14 срещу 15 април 1912 година. 1 502 загиват, сред тях и 15 българи

Презокеанският лайнер "Титаник" потъва в нощта на 14 срещу 15 април 1912 г. в Атлантическия океан в резултат от сблъсък с айсберг. В момента на катастрофата на борда има 1361 пасажери и 891-членен екипаж. От тях се спасяват 705, а 1 502 загиват.

На 10 април 1912 г. от пристанището на Саутхямптън "Титаник" се отправя на първия си трансокеански рейс. Капитан на кораба е "стария морски вълк" с 38-годишен стаж, преживял стотици бури, но не допуснал нито една грешка - Едуард Джон Смит. Плаването му с "Титаник" било предвидено да бъде нещо като "лебедова песен", след което капитанът да бъде заслужено пенсиониран, за да се отдаде на писането на мемоари. Корабът обаче се сблъсква с айсберг в 23:40, неделя вечерта на 14 април 1912 г., и потъва два часа и четиридесет минути по-късно в 02:20 понеделник сутринта на 15 април 1912, след като се разцепва на две части.

Доказано е, че на борда на "Титаник" е имало българи. Стотици хиляди български мъже са на фронта, докато други търсят шанса си на запад. Афиши по селата примамвали селяните да търсят по-охолен живот, взимайки билет за Америка. Разбира се, това удоволствие струвало скъпо и някои от бъдещите пасажери били принудени да продават добитъка си, даже и имотите си. Две агенции имат "вина" за това – "Уайт Старлайн" и "Лойд Стайн Лайд". Те били предимно от села, като най-многобройни били от Ветрен, Сенник и Терзийско, Гумощник. Българите се качили на парахода последователно на трите пристанища – в Саутхемптън, Шербур и Ирландия. Така общият им брой станал 91 човека. Това е едната теория, пише bulgarianhistory.org.

Разбира се, това са неофициални данни. Според данните на "Лойд" броят им бил 38 човека. Отдавна обаче тази информация не се счита за достоверна, а доказателството е, че в село Гумощник е издигнат паметник на 8 загинали в катастрофата българи. Те обаче не фигурират в списъците на застрахователната компания. Това кара изследователите да считат, че 38 далеч не е реалната цифра на българите, които са имали злата участ да си набавят билет за кораба на смъртта. Трудно е да предположим коя от двете теории е истинна, защото разследванията по "Титаник" продължават и до ден днешен. Така или иначе няма спорове около загиналите българи. Техният брой е 15.

Интерес пораждат няколко имена на българи, които се оказват големи късметлии, като поради един или друг фактор не успяват да се качат на кораба. Типичен пример за такива наши сънародници са Стефан Клийновски и Христо Ковачев, за които се твърди, че закъснели за отплаването, защото "запивали" в една кръчма в близост до пристанището в Саутхемптън. Христо Ангелов пък заменил билета си за "Карпатия", корабът, който тръгнал малко преди "Титаник". За Нанко Нанков от село Садовец се твърди, че проиграл билета си на карти. Доколко тези истории са факт, никога няма да разберем, но ние не виждаме нищо невъзможно в тях.

И последният мит или факт, който ще споменем е спасяването на Стою Крушкин, за когото се твърди че бил в оркестъра на "Титаник". Той успял да достигне спасителна лодка и не намерил смъртта си. За това обаче липсват сериозни доказателства.