Толкова много хора имат толкова малко пари

Манекенки по офисите, снимки на внуци в таксито и трамваят никога не идва на време: аз съм една извънземна в собствената си родина България.

Часът е осем сутринта и таблото на трамвайната спирка от десет минути показва, че трамваят ще дойде след две минути. До мен стои жена с чанта за лаптоп и токчета, които са толкова високи, колкото полата й е къса. Между нас млад мъж рови из кошчето за боклук. Намира половин баничка, която от скоро лежи в кофата - истински късмет, нали.

За пръв път от много години съм в България за три месеца, родината ми, където съм живяла до 7-годишната си възраст. И за пръв път от много години насам се чувствам наистина чужда. Толкова чужда, както се почувствах като дете в Австрия.

Едно е да идваш на гости на баба и дядо през лятната ваканция и да се печеш по плажовете на Черноморието. Съвсем различно е обаче, наистина да живееш тук, да работиш, да се возиш ма метро или да пазаруваш на Женския пазар.

Манекенки дебнат отвсякъде

Във Виена имам самочувствието, че се обличам сравнително стилно и мога да се набия на очи, ако го пожелая. А в България правя впечатление само, ако изляза с немита коса, без грим и с ниски обувки. Обкръжена съм от прекрасно гримирани, сресани и носещи S-номер мадами, които във Виена спокойно могат да красят корицата на модно списание.

Тук обувките по магазините са по-високи, по-лъскави и по-остри отколкото в Австрия - сравнявам моделите във верига за обувки, която я има и в Австрия, и в България.

Но сега сериозно: защо на човек му е нужно да се гласи като за ревю, за да седи след това девет часа пред компютъра в офиса?

Лично аз предпочитам да поспя малко по-дълго, вместо да прекарвам един час в банята пред огледалото.

Но има нещо друго в тази (прекалена!) показност на женственост, което ми е някак много симпатично. За разлика от западните държави, тук жените могат да са очевидно жени и едновременно лекарки, мениджърки или ядрени физички. Не е нужно да се държиш като мъж, за да вършиш на пръв поглед мъжка професия. Едни наистина женствени и обаятелни жени.

Историята на живота за 20 километра

Във Виена таксиметровите шофьори играят ролята на народен психолог. Наслушали са се на какви ли не човешки истории - от любовна мъка до фалит на фирмата.

Тук май е обратното. На път от летището към новия ми дом таксиджията подробно ме разпита каква съм и какво правя. Разказа ми, че синът му завършвал и че бил дядо на двама внука. Като доказателство ми връчи топ снимки от жапката, за да ги разгледам.

И накрая ме таксува с четири лева по-малко. Къде това в Западна Европа?

„Напомняте ми на дъщеря ми - и тя е журналистка. Освен това тази сметка е прекалено висока за млада журналистка", ми каза водачът на таксито.

В никоя западна държава, на никого и при никакви обстоятелства не съм плащала по-малко от сумата, която пише на касовата бележка.

Няколко дни по-късно друг таксиметров шофьор ми разказа в един през нощта, че отглеждал ягоди на село и че вече били цъфнали. „Хубав мармалад ще стане тази година", не забрави да отбележи той.

Псувни и ябълки

Странни хора са това българите - зависи от гледната точка. Толкова неща не функционират в тази държава. Толкова много хора имат толкова малко пари и заедно с това никъде не съм виждала толкова скъпи коли като тези по улиците на София.

Преди няколко дни бях напсувана доста вулгарно, защото на червено все още не бях пресякла цялата улица.

Но за сметка на това толкова много неща функционират повече от добре. Солидарността на нямащите, така да се каже. На пазара дядо, продаващ ябълки, ми подарява една ябълка, защото не ми достигат стотинките за целия килограм. В метрото непозната жена ми напомни, че чанта ми е отворена и ме предупреди, че тук се краде. Колегите ми тук не пропускат повод да почерпят - по случай каквото и да е. И най-голямата за мен изненада: хората харесват чужденците, поне тези от Западна Европа. Или поне не им пречат.