И защо възрастните санданчани си плюят в пазвите против уроки, ако ги питаш за плоскалии

Войната на Стойчо Младенов с ЦСКА удари дъното с все сила! След устните престрелки в медиите, ваденето на кирливи ризи, откровените обиди, съдебните дела, сблъсъкт премина в нова фаза, в която двете страни започнаха да се замерват с... анцузи. Изпрани или вмирисани - вече няма значение. Границата отдавна беше прекрачена. Моментът, в който Стойчо Младенов можеше да запази поне достойнството си, беше изпуснат. В тази война единственият губещ ще бъде ЦСКА. Това обаче явно няма никакво значение за бившия треньор. След върнатия изпран анцунг, последният етап е личното разчистване на сметки. Да вземат да си хвърлят един як бой Стойчо и враговете му на "Армията" и да се приключва вече този резил! Като не става со кротце и со благо, со малко кютек в Борисовата ще се разреши въпросът с лиценза. Защото едно е ясно - Младенов по гръб няма да падне! И не само това. Няма да се откаже, докато не види врага на колене. Не за друго, а защото инатът, упоритостта и горделивостта са му в природата. Той е истински плоскалия! Едва ли остана някой в страната да не знае, че бившият треньор на ЦСКА е роден в китното пиринско селце Плоски. Датата е 12-и април 1957 година. Тя в случая няма кой знае какво значение. Освен заради зодията - "Овен", което отвсякъде в случая си е допълнително утежняващо вината обстоятелство. Ако може да се вярва на зодиите, когато става въпрос за характера на човек...

Селцето Плоски се намира на западния склон на Пирин, на 17 километра от Сандански. Според последното преброяване на населението в България, там живеят точно 624 човека. За родените в това село казват, че са най-големите чешити сред македонците. Ако във всяко стадо си има поне една черна овца "за мая", сред македонците "маята" са плоскалии. Възрастните санданчани стават подозрителни, гледат те на криво и си плюят в пазвите против уроки, ако ги питаш за плоскалии. За "пришълците" в Югозапада не е много полезно да започват разговор с някой местен за особеностите на плоскалии. Македонците смятат родените в Плоски за много горди и арогантни. "Не признават чуждо мнение и все се налагат, разказват през зъби възрастните санданчани. - От това село да не взимаш ни жена, ни мъж, ни куче, ни котка! Нищо от там не се изнася!".

Легендата разказва, че в Плоски имало странен обичай. Когато се родело дете там, родителите удряли главата му в чинара, който и днес може да се види насред селото. Затова всички плоскалии били нерваци и лютаци. Хората от тази част на Югозапада били толкова криви, че дори циганите не могли да излязат на глава с тях. "Преди години имаше останали 2-3 семейства, ама местните ги прогониха", помнят санданчани. Същата съдба сполетяла и няколко турски фамилии, които били принудени да се изселят. Плоски е едно от малкото населени места в цяла България, в които ромско малцинство не присъства и в което живеят само българи. "Много са кибритлии плоскалии! От нищо се палят и направо пламват, разказват още санданчани. - Мислят се за по-важни, можещи и знаещи, отколкото са всъщност. Всезнайковци! Питате какво са плоскалии? Вземете най-лютия македонец, умножете го поне по 10 и ето ви го обикновения плоскалия". 

Самите македонци смятат плоскалии за големи чешити и странници. Затова гледат да ги избягват и да не си мешат много шапките с тях. "Големи побойници са! Да знаете, едно време  братя са се клали там, шепнат санданчани сякаш, за да не ги чуе Дяволът. - Обаче са трудолюбиви. Носи им се славата. Не са лентяи. Нахъсани са и са много упорити. Едно време са отглеждали тютюн и лозя и с дърводобив са се прехранвали. Сега основно лозя обработват".

Днешната "черна овца" на ЦСКА Стойчо Младенов, всъщност, е най-прочутият плоскалия. През есента на 2011 година за малко се прояви и друг местен чешит - 48-годишният Иван Банчев. Неговата слава обаче беше временна - само по изборите. На местния вот тогава мераклията се кандидатира за кмет на Плоски и събра точно... 0 гласа. "От нерви не гласувах за себе си, а за друг", обясни след вота Йордан, който тогава се закани и на следващия местен вот да се кандидатира. И този път да пусне бюлетината за себе си. Кандидат-кметът изкарал по затворите 25 години от живота си. За рецидиви в кражбите на чанти. 

Такива са си плоскалии. Определено са доста неудобни и неприятни за съперници и врагове. Може да загубят само от... себе си, ако си се нервират. Като "кмета" Иван Банчев. Иначе захапят ли, пускане няма, докато са им здрави главите. В ЦСКА вече го усетиха. Стойчо Младенов очевидно е костелив орех по природа. Размятането на анцунзите показа, че бившият треньор няма да се даде без бой. А войните "лудата глава" Стойчо ги води, откакто се помни и вече е доста опитен в стратегиите... 

ВОЙНА №1 - СРЕЩУ БАЩА СИ ЗАРАДИ ФУТБОЛА. Когато е на 7 години родителите му напускат бедния роден край, за да търсят препитание. Местят се в Димитровград, където майка му и баща му започват работа в новооткрития циментов завод. Стойчо е луд по футбола, но таткото Димитър настоява синът му да учи. Сблъсъкът е налице. Стига се дотам родителят да заключва у дома своенравния футболист, а двете му сестри да го охраняват, за да не бяга от къщи. "Веднъж помолих да отида до тоалетната, която беше в двора. Бях бос, по къси панталонки и фланелка, спомня си Младенов. - Увих фланелката около ръката си и счупих прозорчето. През него избягах на тренировка.  Бях целия в кръв от стъклата. Разстоянието до стадиона беше няколко километра и трябваше да сменя два автобуса. Нямах пари и затова тичах до там. Не смеех да се върна по светло, за да не ме види баща ми. Чаках под прозореца у нас да си легнат родителите ми. Но по едно време се престраших и влязох. Баща ми започна да вика, да ме наказва. В този момент намерих смелост да реагирам. Казах му, че искам да следвам мечтата ми и тя е да играя футбол. И ако някой е виновен да бъда нещастен, това ще е той. Тогава той млъкна. Никога повече не ми попречи, напротив – подкрепяше ме. Както майка ми и сестрите ми. Винаги ще съм им благодарен".

ВОЙНА №2 - СРЕЩУ БЕРОЕ ЗАРАДИ ЦСКА. Когато е на 17 години, вече звезда в отбора на Димитровград, към Стойчо Младенов има интерес от ЦСКА и от Берое. В Стара Загора го иска откривателят на Петър Жеков - Бончо Мерджанов. В началото Стойчо не иска да си тръгва от Димитровград. "Още не беше влязъл в казармата, разказва шефът на футболната секция в СК Димитровград Добри Добрев. - От Берое натиснаха много да го вземат. Исках обаче да го пратя директно в ЦСКА, защото от там много го искаха. Лично шефът на клуба Стефан Божков настояваше. Баща му Димитър обаче беше категорично против Стойчо да ходи в София. Искаха в Берое да го пратят. В крайна сметка Младенов замина за Стара Загора и почна тренировки. Обаче се разбрахме да го открадна. Аз работех като главен инженер в управление "Строителна механизация". Бях на обект на язовир "Червена река". Няколко дни го крих във фургона, където живеех. Хранех го в стола. Трябваше да открадна и футболните му обувки от под леглото в дома му. Но ни разкриха. Кметът на Димитровград ми заповяда да се явя при него с всички, които са около мен. Така го принудиха да отиде в Берое. След две години в Стара Загора и една - наказание, премина в ЦСКА".

ВОЙНА №3 - СРЕЩУ ЛЕВСКИ ЗА ШОФЬОРСКА КНИЖКА. Докато играе за Берое Стойчо Младенов изкарва шофьорски курс. Взима книжка без изпит, защото печели бас. "Отидох да ме изпитват, а след два дни ни предстоеше мач с Левски на "Герена", спомня си Младенов. – Изпитващият се оказа голям левскар. Започна да ми говори как ще ни вкарат 4-5 гола. Ядосах се и отвърнах: "Бият ли ни толкова, скъсай ме на изпита!". Тогава той предложи бас. Ако Левски спечели, да ме скъса. Ако обаче ние не загубим, взимам книжка без изпит. Направихме 1:1 на "Герена". На този стадион аз мачове не губя! Съвсем нормално за мен, както показва кариерата ми на футболист и треньор". 

ВОЙНА №4 - СРЕЩУ ПАРТИЯТА ЗАРАДИ ЦСКА. Преди да подпише договор с ЦСКА към Стойчо Младенов интерес има и от страна на Левски. Иска го Иван Вуцов, който си е наумил да прави атомно нападение на "сините" с попълненията Антон Милков от Ботев, Руси Гочев от Черноморец и Стойчо от Берое. "С младежкия национален отбор играхме срещу Англия в Перник, разказва Младенов. - От едната страна на терена ме чакаше милиционерска кола с човек от Левски, на когото беше заповядано да ме взима и да ме закара на "Герена". Не исках да играя в Левски, защото от дете винаги съм бил за ЦСКА. Двама мои приятели, големи цесекари, ме чакаха с друга кола. Бяха се скрили зад стадиона, за да не ни видят милиционерите. Отново избягах през прозорчето на тоалетната и отидохме на "Българска армия". Там ме чакаше Георги Христов, който беше зет на министъра на отбраната Добри Джуров. На място подписах договор с ЦСКА. Това доведе до проблеми. Имах действащ договор с Берое, който не беше прекратен".

От ЦК на БКП решават да покажат сила и налагат наказание на Стойчо Младенов изключване от физкултурното движение. Същата е съдбата на Радослав Здравков, който подписва с ЦСКА, и на преминалия в Левски Петър Курдов. "Управляващите искаха да демонстрират колко са силни и как никой не може да проявява своеволие, връща се назад Стойчо. – Да те изключат от физкуртурното движение означава да не се занимаваш с никакъв спорт. Дори в заводски отбор не можеш да тренираш. А срещу решението на ЦК на партията не може да се върви. ЦСКА обещаваше, че нещата ще се оправят. Но за един юноша шокът е голям. Не играх 15 месеца. Точно на деня на сватбата ми – 19 август 1980 г., дойдоха и ми съобщиха, че правата са ми възстановени".

ВОЙНА №5 - СРЕЩУ ЛЕВСКИ ЗАРАДИ СЕБЕ СИ. Стойчо Младенов от дете е фен на ЦСКА. Затова и най-сърцатите му мачове винаги са били срещу "сините". В кариерата си той се гордее най-много с победата на "армейците" над Левски на 22 декември 1985 година с 3:1. Два от головете са негово дело, а третият е на изгряващата звезда Любослав Пенев. За "сините" бележи Руси Гочев. "Няма да забравя обстановката преди мача, казва Стойчо. - Имах проблеми с треньора на националния отбор Иван Вуцов. Той ме игнорира от последните мачове. Идваше световно първенство, а аз исках на всяка цена да бъда титуляр в Мексико. Казах си - това е моментът да си върна мястото. Изиграх един от най-добрите си мачове с екипа на ЦСКА точно срещу Левски. Любослав Пенев игра централен нападател, а аз бях ляво крило. Всичко, което исках на терена, ставаше. Футболисти на Левски се сменяха да ме пазят, но никой не успя. Да вкараш голове в този мач е нещо много специално. А когато стане на противниковия стадион, вече е велико". 

Младенов вади невероятен късмет в нещастието си няколко месеца преди великия триумф над Левски на "Герена". В един от най-големите скандали в историята на българския футбол, той не участва, защото е контузен. В онзи "черен" финал за Купата на България между Левски и ЦСКА през 1985-а футболистите се сбиха на терена, Христо Стоичков и Борислав Михайлов бяха наказани до живот, а отборите ги преименуваха на Витоша и Средец.  "Преди финала играхме с Ботев (Враца) и ме контузиха тежко,  разказва Младенов. - Не си спомням как, но намерих начин да седна цивилен на пейката. Мачът беше равностоен. Много битка имаше. В случая съперникът постъпи некоректно и стартира ексцесиите. Пламен Николов направи брутално нарушение срещу Ради Здравков. Но не получи червен картон. Провокациите от страна на Левски продължиха. Не знам какво щях да направя, ако бях вътре на терена. Нервите ми лесно кипват и може би съдбата ме спаси, че не играх в този мач".

В НАШИ ДНИ:

Битките на Стойчо Младенов в треньорската му кариера са безчет. Всички ги знаят, разказват ги, припомнят ги във всеки подходящ момент. Все повече и по-често се говори за конфликтите на чепатия специалист от Плоски, отколкото за успехите му като футболист и треньор, които наистина са достойни за уважение. Чешитът от Югозапада влиза във войни с клубове и личности, без да му мигне окото. Прави, струва, но каруцата си в блатото никога не оставя. И в крайна сметка вади сериозни пари от тези битки. Особено с ЦСКА. Хитрецът Стойчо Младенов се е оградил от авторитетни адвокати и почти превърна делата за неустойки в личен бизнес. Много доходоносен бизнес. Затова и толкова му отива прякорът "Неустойчо". Едва ли някой може да оспори факта, че обича ЦСКА с цялото си сърце. Но много повече, естествено, обича личния си интерес. И компромиси с него никога не прави. ЦСКА си е ЦСКА, но сиренето е с пари. А и в крайна сметка, гарантите за морал в бизнеса са договорите. Когато тях ги има и са изпипани до последната запетая, никакъв друг морал не е в състояние да промени нещата. Не и за Стойчо Младенов. Той е професионалист и бизнесмен. Обича ЦСКА по договор. Той е истински, чистокръвен плоскалия - лютак, кибритлия, всезнайко. Мисли се за по-важен и можещ, отколкото е всъщност... В крайна сметка Стойчо ли прослави Плоски или Плоски – Стойчо?