Всички партии обещават дирижирана от държавата икономика. Но по-важно е дали ние ценим независимостта като най-голямото богатство

В прастари времена с магии и ритуали хората са се мъчили да омилостивят природата. Но не защото са били примитивни. Според немския културолог Ернст Касирер те съзнавали нищожността си в космоса. Човек е малък, не може да влияе на природните сили, търси път към тях - прави магия. Племенните обреди за здраве и плодородие приличат на похватите на модерната наука - мъчат се да преобразуват околния свят в името на човешкото благополучие.

С напредването на науката и техническия прогрес човек отхвърля оковите - религиозни, светски. Напояването, плугът, печатната и парната машина са важни стъпки към свободата - той разбира, че не обредът и молитвата, короната и меча, а произвежданите от него блага са път към щастието. 
Съзиданието и натрупването водят до независимост. А тя променя обществото. Племенният човек получава политически права и се превръща в автономен гражданин.

Направих тази ретроспекция, защото днешният, уж модерен гражданин много прилича на племенния си родственик. Особено там, където би трябвало най-много да търси свободата - организацията на обществото. Племенният човек е много по-симпатичен от нас, защото не е ползвал културните натрупвания във философията, социалната наука, техническите достижения. А натрупванията сочат, че не моментното заклинание, идолът, колективистичните химери са път към благополучието. Нужен е вековен труд, автономия. Но кой да извлече поука от човешкия опит?

Демокрацията е огромно достижение в гражданската сфера, но съдържа парадокси, с които сама се саботира 
Тя значи свобода, но сама подрива свободата си. Вижте какво се случва по време на избори - човек търси политици, които да управляват добре държавата, да дадат свобода. Но държавата във всичките й форми, проявления, дефиниции е форма на потисничество. Може да ни раздаде пари, да построи магистрали, да победи враг, да покори други народи, но свобода - няма как.

Има и втори парадокс - истински грижовният политик трябва да увещава хората, че те държат съдбата в собствени ръце. Това значи сам да се обезсмисли. Политикът, устремен да управлява държавата, иска да бъде харесван, да печели гласове. Може да го стори само пропагандирайки, че лично той държи ключ към щастието - не ние, той знае как да ръководи делата. Облича дрехите на идол, жрец. Ето го вторият парадокс - уж модерното демократично общество ражда шамани на килограм. 
Хората имат две възможности - да повярват в чудодейната сила на жреца, сладките обещания, делегирайки му права и надежда, отказвайки се от своята свобода, или да не му вярват, разчитайки най-вече на себе си. При втория вариант ще запазят автономията, но ще жертват утопията за "незабавни промени, щастие тук и сега, винаги, ние да удоволстваме, друг да произвежда". Опитът (не само в България) сочи, че човек избира втората възможност. Ето го третият парадокс - племенният шаман не просто се е настанил широко, той триумфира.

Да се четат предизборни програми е и полезно, и вредно. Хората не го правят, но те онагледяват горните парадокси. Особено в България, където кой знае защо свободата се приема като синоним на силна държава. Особено в икономическата сфера.

Официално всички партии обещават свобода - заричат се в електронното правителство, по-малко регулации, събаряне на административни режими. Обещават условия за равни права, конкуренция. Това е прекрасно. Но не спират дотук. Липсва чудодейството, няма "тук и сега". Затова се появява жезълът: "Минимална заплата 1000 лв.!", "250 000 нови работни места!" "Незабавни мерки!"....

В мрачното Средновековие първите социалисти са припознавали свободата като светлина. Днес БСП обещава да остави 300 млн. лв. в бизнеса и семействата, като вдигне минималната заплата и премахне личния данък до нейните нива. Но ще увеличи двойно 10-процентната ставка за средно богатите и най-богатите българи. Какви 300 млн. ще остави в бизнеса, 
след като отнеме повече от него?

Заплатата е цена на труда, тя трябва да съответства на производителността му. Високо възнаграждение без увеличена производителност е насилие върху икономиката, не води до свобода. Вместо прогрес ще предизвика по-висока задлъжнялост и по-малко работни места.

ГЕРБ също иска да помогне на дребния бизнес. За целта смята да отдели енергетиката от Министерството на икономиката, да създаде две ведомства, като едното помага на фирмите. Това освен магия, е и огромна глупост - ново министерство ще увеличи бюрокрацията.

ДСБ планира да направи тъй, че при обществените поръчки да няма изискване фирмите да притежават опит и да са изпълнявали същия обем на дейност. Този досегашен критерий определяше предварително победителя. Но ДСБ планира и друго: предимство при поръчките да ползват "малки и местни фирми". Вече чувам имена на "малки, местни фирми", които ще печелят предварително. Свобода?

Само за сведение информирам, че либералната уж "България на гражданите" обещава 150 000 работни места в първите две години. За четири вероятно ще станат 300 000, с което ще надмине 250-те хиляди на БСП. Има и още една магия, обещавана от всички партии, желана от хиляди избиратели - стимулиране на кредитите. Най-често се прокламира чрез наливане на пари в Българска банка за развитие, насърчаване на заемотдаването за фирми при ниска лихва.
Искам да видя един честен икономист (повтарям - икономист), който да каже, че заиграването с лихвата носи добрини.

Направих този кратък преглед на икономическите програми, за да кажа три неща: партиите пак проповядват шаманство, грешно разбират свободата и за да не сторят големи поразии - пак парадоксално, трябва да се надяваме един ден да забравят предизборните си обещания. Но най-големият проблем е, че ние ги стимулираме да бъдат лъжци и потисници. Как? Ето го отговора - много вярваме на тях, малко на нас. Цената е нашата свобода, защото вярващият човек е зависим. Никой не може да ме убеди, че не вярваме в политиците - плюем ги, хулим, разочаровано казваме, че ни лъжат. Но те могат да излъжат само човек, силно очакващ нещо от тях.

Нашата вяра е плод и на собствени грешни преценки. Аз например мисля, че големите обществени проблеми се дължат на лъжата, користта, алчността, липсата на доброта, възпитание, състрадателност - вечни недъзи, вечна е борбата с тях. Но коя партия може да им противодейства? Политик ли ще ги надмогне, държавата ли? Решението е в мен самия, семейството, приятелите.

Смятам също, че праисторическият ни родственик е бил прав за незначителността на човека в природата. Ние нямаме вечни ресурси, трябва да потребяваме скромно, умерено, без ламтеж. Иди обясни на днешния човек, че харчи много електричество и трябва да търси не нови АЕЦ, ТЕЦ и ВЕИ, а просто да консумира по-малко. Той те гледа и пита: "Е к'во, да ползвам по-малко ток ли?". Тъй се ражда шаманът, който му обяснява, че ще ползва много ток, на ниска цена, безопасно. Вдига плашилото на национализма: "Е, ние ще изоставаме ли? Вижте съседите - напредват!". Тъй ние и съседите ставаме вечно зависими от шамана. Живеем в постоянен страх да не гръмне наша или съседска АЕЦ. Но няма партия, политик, държава, които да спрат деградиращото консуматорство. Пак е въпрос на личен избор.

Не съм десен и не разбирам кое е ляво, кое дясно. Деля партиите и доктрините на такива, които стимулират свободата, или не. Искам държавата да инвестира в образование, здравеопазване, наука, да помага на пенсионери, инвалиди, майки. Готов съм да плащам високи данъци, но да знам, че средствата се инвестират ефективно в тези сфери. Плюс вътрешна и външна сигурност. Но дотам - да се помага, много, но само на тези, които са неравностойни, и там, където човек не може да си помогне.

Другото трябва да е свобода. Особено в икономиката. Предприемачество, инициатива, доход не се формират с изкуствена заетост, министерства, дискриминация в конкуренцията (дори и с благородни мотиви). Създават се, след като държавата съблюдава законността и улеснява стопанските субекти да се конкурират свободно.

Не митологизирам пазара. Но историята сочи, че свободата (във всичките й форми), към която човечеството от векове се стреми, е толкова по-голяма, колкото по-свободен е той. Ако някой познава друг исторически опит, нека каже. Ако е готов да се откаже от свободата - също да заповяда.