Георги Георгиев: България е разположена върху 10 милиарда ресурс

Мисия

26-04-2013, 11:29

Автор:

boshnakova

Всичко от Автора

Третият в листата на Движение Модерна България за туризма и възможностите на Стара Загора и региона

Географското разположение на Стара Загора и околностите способства за благоприятно развитие на културно-историческият туризъм, твърди Георги Георгиев. Голям брой археологически паметници присъстват и в градската среда, а някои от тях успешно са интегрирани и социализирани.

Стремежът обаче, да се развива културно-историческият туризъм единствено в градската среда, може да бъде катастрофален, добавя той. При все, че така нареченият "туризъм на археологическата площадка” е в пъти по-ценен от западния турист и предпоставка за по-успешно реализиране на европейско финансиране (специално за Р България).

За близък пример мога да дам и Карановската могила, с данни за погребан тракийски цар от 3 век след Хр. През последните години посещенията там бележат прогресивен ръст. Най-успешен пример е Тракийският Храм над с. Старосел, посещаван от около 100 000 туристи годишно.

В документа от Нара за автентичността на паметниците на културата е посочено, че "културното многообразие и наследство са незаменими източници на духовно и интелектуално богатство на човечеството". Тяхното опазване и популяризиране трябва активно да се насърчава като съществен аспект на човешкото развитие. Струва ми се, че Община Стара Загора неглижира тези насоки.

За този вид туризъм (културно-исторически) е необходима щипка сензация – Троя, Ефес и Вампирския и притежаващият мощи на светец град Созопол, са модели, които идват веднага на помощ. За Стара Загора и региона е характерна пълната липса на стратегия за развитие на културно-историческия туризъм.

Опитът да се направи сензация с "втория етаж” на Неолитните жилища пък е неприемлив. Не липсват примери, но за модели няма как да се говори. Туристическият продукт е примитивен и слаб. За атрактивен туристически продукт не може да се каже нищо. Съществуват възможни за утвърждаване и социализация точки на посещения, които по никакъв начин не са разработени, достъпни и внесени в никакъв план или стратегия. Постоянният мониторинг върху възможностите за развитие на КИТуризъм ще помогне за преодоляване на тази празнина .Имам предвид организиране на кръгли маси, допитване до заинтересовани организации – като тези на хотелиери и туристически дружества, пленери, представяне на нови обекти, създаване на работни групи на принцип на ад-хок – за решаване на конкретен проблем. Създаденият Консултативен съвет по туризма към Общината е добро начинание, но се използва за сигнатура на неясни и слаби решения.

Липсва оценка на състоянието на КИН, за да се вземе предвид правния статут, възможностите за социализация, важността на обекта за историята ни, неговия потенциал като туристическа атракция.

Съществуват дадености, които предполагат бъдещото развитие на този вид туризъм в Старозагорския регион. Не можем да се отделяме от съпътстващото състояние на материалната ни култура на нашите предци.

В този смисъл "Центърът на вселената" е хипотетика, несвързана по никакъв начин с човека и взаимодействието му с природата. Ние не сме създали Вселената, а центъра й къде е, го знае само Господ. Пресечната точка на Екватора, където се пресичат нулевият меридиан и нулевият паралел, е с неизмеримо по-голямо значение за основите на географията и до ден-днешен за съвременните Джи-Пи-Ес системи на навигация. Представлява обикновен побит облицован камък, с височина до кръста и е посетен милиони пъти. Поради тази причина, географските координати на град Стара Загора, които са следствие от мисленото разделение на географските линии върху земното кълбо, нямат връзка с обективната Вселена, съществуваща извън нашето знание и съзнание. Туристът може единствено да се фрустрира от този „център” и да остане неразбрал какво му се предлага. Липсва топонимна обосновка също.

Тъжно е и когато се прави сметка колко посетители е имал един информационен център, който не е никакъв културно-исторически обект, а съответна част от туристическата инфраструктура. Очевидно липсата на това разграничаване прави слабите резултати неизмерими и сигурни.

Горното поражда извода, че следва да се насочим към обогатяващо ни духовно и близко до нас, културно - историческо наследство.

По-интересните обекти за посещение, се намират недалеч извън града. Сред тях има и такива със световно значение и със силен потенциал за развитие. Непосредствено над пътя за Хрищени са трите тракийски могили, от римската епоха, напълно запазени. Поради липса на финансиране, си стоят неразкрити, а са част от некропол.

Над с. Оряховица е единствената тухлена тракийска гробница в региона, уникална и достъпна след едночасов приятен преход след зеленина и истинска природа.

Източно от Стара Загора, над хижа Морулей, с. Дълбоки, се намират шистовите кариери-плочници с червен цвят, откъдето са издялани прочутите Старозагорски барелефи от 8-9 век, които са сензационни и повод за национална гордост. Успешната реализация на изготвен вече проект, ще представи обекта подобаващо.

Северо-източно от града ни, над прохода, се намира крепостта Цветен рид, с данни за поселения отпреди 4500 години. По-късно, е тракийска резиденция, римска крепост, и дворец на Комнините.

Времевият паралел се доказва от глинени прешлени, ползвани в селищната могила Дядово, Новозагорско -от 2300 години пр.Хр. Мястото е ползвано и от турските нашественици.

На север, се откриват малките манастирчета, част от Старозагорската Света Гора. Прави се предположението, че в един от тях там е приел християнството св. Княз Борис Първи и впоследствие се е оттеглил в заслужената си почивка. Вероятно този манастир, който не е никак малък, ще се превърне в посещавано от любители на поклонническия туризъм място.

На запад – на около седем километра по пътя за Старозагорските минерални бани, се намират най-старите рудници в Европа – Медните рудници Ай-Бунар. В землището на самите минерални бани е и селищна могила, изградена от древните рудничари. Някои специалисти правят предположението, че от медта се е извличало най-старото злато в света. Този обект е с неизмеримо световно значение.
Друг един обект, който притежава своята историческа ценност, са римските терми, построени върху минералните извори на Старозагорските минерални Бани. Улпий Хероним, първожрец на Августа Траяна, построява със собствени средства баните с обща площ 2500 кв. метра – като подарък за града. Притегателен за римляните, които били въздигнали личната хигиена в култ,  изворът с минерална вода е обграден с 12 помещения, в които са включени 3 басейна, 2 съблекални, вестибюл и други. Находката е особенно ценна, предвид на незавършеното проучване. За римляните термите са били близо, за Община Стара Загора са твърде далеч.

На север от Ай-Бунар се намира седмият параклис от Старозагорската Света Гора.

Южно от града ни, се намира напълно запазената, автентична и неразкрита Берекетска могила – обект от национално значение и резултат от най-голямото праисторическо поселение в България. Там е открита най-старата златна гривна в света – датирана е пет хиляди години преди Христа, което доказва, че тази цивилизация е по-стара от тези на Месопотамия и Египет с хиляда години!

Близките околности са представени с голям брой крепости, укрепления и поселища, и могат да дадат прехрана на хората от селата, където се намират. Около чашата на недостроения язовир Чаталка се намират Тракийска крепост, селище, некропол и емпорион.

Тези места са напълно непознати, но обхващането им в своеобразен "културен пръстен” около Стара Загора, ще допринесат за разбирането ни за града, като люлка на прастара цивилизация, и постоянно присъствие на култура и човешко развитие. Нещо повече – тяхната разнородност доказва кръстопътя на цивилизациите, където са положени основите на ДРЕВНА Стара Загора. Тук правя уточнението, че тракийската цивилизация, и предходното ранно поселение по нашите земи, са все още недостатъчно проучени, и представляват най-голям интерес, съгласно нагласата на чуждия турист. Най-голям е ефектът от Панагюрското съкровище (тракийско такова), представено в световните музеи, нали?

Естествено, не отричам и значимостта на местата, свързани с по-ранната Българска история.
Предложените обекти за социализация и развитие, могат да залегнат в план за туристическото развитие на Стара Загора, и се вписват в идеята на министър Дянков за 10-12 обекта, които да задържат туриста за два-три дни. Защо не и повече дни, разбира се в хармония с обектите в градската среда. Вписването им в предпочитаните дестинации на туриста, ще предостави новите работни места за млади хора, и много работа за съответните специалисти. Всеки от тях е леснодостъпен, притежава налична инфраструктура и е интересен, за себе си и за материалната ни култура. Всеки обект може да бъде посетен в рамките на деня.

Успешната, съотносима рекламна стратегия включва посочване на обекта като сензационен, и ценен за цялата човешка цивилизация, кратък исторически обзор от специалист с реалистично описание на взаимодействието на човека с природата, издаване на сертификати за посещение на обектите, които да допринесат за чувство на гордост у посетителя, рекламен маркетинг насочен към групата с интерес, реплики на артефакти, осигуряване на приятен престой на туриста, включване на посетителите във възстановки, фестивали и други шествия, и някои други дейности – например работилница. Дейностите ще доведат до сигурен резултат, не без съдействието на известни учени археолози, които засега избягват да се произнасят за града ни.

За града ни е нужна нова специалност, която да бъде застъпена в университетите – Арт-мениджър на културно-историческото наследство. Или специалист, който е в състояние сполучливо и уникално да интегрира дадености и нови развойни дейности, в единен туристически продукт и да ги представи по най-добрия начин.

Атрактивният туристически продукт непременно включва и релаксационен престой на посетителя. Добре застъпено в Старозагорския Регион е СПА-обслужването, за което си има съответните предпоставки. Старозагорските минерални бани, Павел баня са предпочитани дестинации и за вътрешния турист, налични са и градски хотели с високо качество. Считам, че спрямо този вид обслужване, могат да се дадат най-високи оценки.

Интегрирането на тези дадености, ще доведе и туристите, и приходите за Община Стара Загора.

А и обогатяването ни в духовен план предстои.