Птицата сега се среща само в Бродилово, Варвара, Ахтопол и Синеморец

Защо щъркелите в границите на парк Странджа са намалели толкова много, какви са заплахите пред защитения вид в Натура 2000 зоните в Югоизточна Европа и какви мерки за защита на вида могат да се предприемат- на тези и други въпроси търси отговор Транснационален план за действие за опазване на белия щъркел, разработен по международния проект Be Natur на ДПП "Странджа".

Проектът е свързан с по-добро управление и прилагане на мерките за защита в зоните от мрежата Натура 2000. Основна му цел е да се изправи срещу загубата на биоразнообразие чрез определяне на общи планове за действие и стратегия за опазване на природното наследство и ландшафта в Югоизточна Европа, с приоритет за местообитания и видове, защитени съгласно Директивата за хабитатите и за птиците. Освен това по проекта се работи и за разпространяване на познанията за устойчивия туризъм и биологично земеделие в Натура 2000 зоните.

Транснационалният план за белите щъркели беше представен в Малко Търново от доц. д-р Петър Шурулинков от Националния природонаучeн музей към БАН по време на експертен семинар, проведен на 22 април в града.

В Парк Странджа са останали само четири щъркелови гнезда. Това сочат последните преброявания на орнитолозите от 2004 г. насам.

"За предходното десетилетие гнездата преброявания те са били значително повече, като в почти всяко от 21-те селища в парка като Малко Търново, Кости, Стоилово, Сливарово и др. - до скоро е имало поне една гнездеща двойка щъркели. Сега гнезда на птицата има само в селищата Бродилово, Варвара, Ахтопол и Синеморец. Извън зоната на Парка в Странджа планина са преброени около 15 гнезда. Намалението на популацията на белия щъркел в Бургаска област е около 12 %", обясниха експерти.  

Птицата е и своеобразен индикатор за вида замърсяване в района на Бургас. Установено е, че над 400 000 бели щъркела ежегодно преминават над Бургаско, включително над територията на парк Странджа през есента, на път към Босфора. Последните тенденции сочат, че 70-80% от щъркелите гнездят върху електрически стълбове, което носи риск от смъртност, причинена от късо съединение. Много малка част от гнездата попадат в зоните от Натура 2000, но затова пък там са съсредоточени площите за храна на птиците. Затова от голямо значение е опазването на хранителните местообитания.

Най-големите заплахи в последните години, не само у нас, а и в Европа, са свързани с изграждането на фотоволтаични и ветрови паркове, разораването на естествените тревни местообитания и превръщането им в обработваема земя, химизацията на селското стопанство и др.

Според доц. Шурилинков е особено важно да се подобрят процедурите по ОВОС при инвестиционни предложения, свързани със застрояването на трайно затревни терени. Според експерта в момента почти всички оценки за въздействие върху околната среда завършват с положителна оценка от екоинспекциите.