Лазарки обикалят по къщите, пеят песни с пожелания за плодородие и щастие.

Днес православната църква отбелязва  Лазаровден. По традиция се чества в предпоследната събота преди Великден и е кръстен на Свети Лазар.

В новозаветните текстове Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.

Митът за Лазар намира своята различна осмисленост в едни от най-жизнерадостните празници – Лазаровден и Цветница (Връбница). Част от Великденския обреден цикъл, в тях се преплитат древни култове към Великата Богиня – Майка с библейската история за възкръсналия Лазар. Посветени на цветята, любовта и плодородието, те стават неделима част от едни от най-красивите момински ритуали, еквивалент на коледарските и сурвакарски обичаи при мъжете. А християнският мит за Лазаровото възкресение народът ни е претворил в колоритния посветителски обичай лазаруване.

Момите (момичета на възраст 8-9 до 16-17 години), които участват в тях, се наричат лазарки. Те обикалят по къщите, пеят песни с пожелания за плодородие и щастие, а булката и момъкът – главни действащи лица в ритуала, пресъздават пантомима за възкръсването на Лазар. Играят на площада ритуално хоро, буенец, а след обяд се събират за обичая напяване на пръстените, когато гадаят за бъдещата си женитба.

Според вярванията в Североизточна България на Връбница "разпускат, пускат умрелите" от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, се устройва Лазарската задушница. В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка стопанка раздава в селото малки просфорки съобразно с броя на починалите, но винаги нечетно число.

На Лазарова събота се поставя начало на Пасхалното тържество.

По време на св. Литургия на Лазаровден Църквата прославя Христос като Възкресение и Живот, който още преди Своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар е утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочаквания Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества.

На вечернята преди празника Вход Господен в Йерусалим (Цветница, Връбница, Вайя) се четат пророчествата за Царя-Месия от Стария Завет заедно с евангелските разкази за влизането на Христос в Йерусалим.

На Цветница по време на утренята се благославят върбови клонки и се раздават на богомолците. Клонки държим в ръце по време на цялата Литургия и така показваме, че и ние, както древните жители на Йерусалим, посрещаме Иисус Христос като Цар и Спасител.