За едни изборът е ясен - асфалт, не друса и не чупи колата. Но за други от павето по-сигурно няма

Паваж или асфалт - за едни изборът е ясен - асфалт, не друса и не чупи колата. Но за други от павето по-сигурно няма. Като за жителите на столичната улица "Цар Иван Асен II", които се вдигнаха на бунт в защита на паветата, след като общината беше решила да ги замени с асфалт. И извоюваха своето - паважът остана.

В пернишкото село Дивля дори има паметник на каменното блокче. Там били и едни от най-добрите майстори, които могат да редят такава настилка.

Справка в архивите на пътната администрация показва, че първо е било павето.

Например пътят София-Пловдив първоначално е с такава настилка. Един от първите пътни проекти у нас, започнати след Втората световна война - проходът Хаинбоаз, е павиран от младежките строителни бригади.

По снимките е видно, че едва през 1971 г. у нас започва усилено асфалтополагане. Ямбол пък е една от общините, които предпочетоха павета вместо асфалт с дупки. В града има много павирани улици – около 70 км от общо 170 улична мрежа, разказват от кметството.

В София павета започват да се поставят след 1905 г. За жълтите се знае доста, но т.нар. едри павета от камък се редят по улици с натоварено движение. Такава е настилката отпреди повече от век около храма "Св. Ал. Невски". След 1934 г. започва полагането на цименто-чакълена и бетонова настилка, разказва "24 часа".

Открай време качественото паве е от камък. Има и от бетон. Ползват се за паркинги, алеи и декорация. Но класическото е от гранит, защото гарантира здравина и издръжливост на настилката. Старите майстори казват, че дори и да се изтърка и да започне да се хлъзга, се поставя от обратната страна и е като ново.

Майсторите павьори са малко, както и случаите, в които все още се реди паваж. Сега това се прави основно при ремонт на стари улици и шосета. Или в двора на някоя нова къща - за декорация.