Шил шапка на Франсис Копола

В центъра на Добрич, на мястото на някогашната Одун чаршия се намира архитектурно-етнографският музей на открито „Старият Добрич”. В 30-ина работилници, пред очите на туристите, потомствени майстори творят  уникални предмети от българския бит и култура с оригинални старинни инструменти по технологии от далечни времена.

Освен със занаяти и експонати, калдъръмената уличка е изпълнена и с много интересни хора. Един от тях е шапкарят Георги Колев.
Тази година той чества 75 години, а първите си опити в шапкарството прави покрай баща си, като малък.

От четиригодишен съм в дюкяна на баща ми. Израснах в тази работилница. Ако може да се говори за приемственост на занаятите, аз съм точен пример за това. За разлика от брат ми, когото баща ми пердашеше с линията, за да го вкара в дюкяна и да седне зад машината.
Аз израснах в такава среда - около баща ми, който бе интересен човек. Покрай него се въртяха актьори, музиканти. Оттам познавам бай Новак, бай Митьо Камиона, най-старите наши актьори в театъра. Имаше голяма печка с пясък отгоре, на която постоянно имаше водичка и те си правеха кафе.
Сега, след като 70 години вече практикувам този занаят, има случаи когато идват хора, носят ми шапка, шита някъде по света - в Япония, Китай, Америка, и я искат абсолютно същата. Тогава въз основа на опита, който имаш, трябва малко да се напънеш и да я направиш.

Всеки занаят си има тънкости. На клиента трябва  да му предложиш онова, което на него му отива, а не просто да му сложиш шапката на главата.
Има едно златно правило, което съм наследил с дюкяна, а именно, че всеки върнат клиент връща десет.
Най-тънкото в занаята е за всекиго да определиш онова, което ще му подхожда най-добре като форма и цвят, споделя пред dobrich.utre.bg Георги Колев.

Посещават ме много чужденци. Най-интересното за тях е, че нещата се правят на ръка, от парче плат и добиват съответната форма.
Преди няколко година имах такъв случай. Дойде американка от Далас, САЩ. Влезе в дюкяна, седна. Впечатлиха я едни даласки каубойски шапки. Попита дали мога да направя за мъжа й. Когато дойде да я вземе я попитах защо от Добрич купува каубойска шапка, когато в САЩ има достатъчно такива. Тогава тя ми обясни, че тяхното е щампа. И за един ден машината произвежда десет хиляди бройки, а моята шапка е изработена на ръка. Една шапка от конфекцията там струва 50-60 долара, а изработена ръчно - 250-300 долара, докато от мен ще я купи за 15 лева.

Глобализацията на света също води до ликвидиране на занаятчийството.
Например, шивачите вече фалират. Кой ще ходи на шивач, щом от магазин за втора употреба може да си купи костюм за 4-5 лева. Китайците са пуснали българска керамика. Затова смятам, че скоро ще дойде времето да ударим ключовете на занаятчийските работилници, в които има много колорит, романтика, много живец. За жалост, нещата стигат дотам, че един ден не можеш да си платиш наема.

Идват дори хора, които преди 30 години са купували от баща ми шапка. Доволни са, искат нова. Използвам кройките и калъпите на баща ми, защото те са класика.  Например, за тези шапки, които сега наричат "канадки", "белгийки", на кройката от 1925 година пише "жокей". Тогава само жокеите са ги носили. Сега гледаш го елегантен, хубав мъж, симпатяга, турил една такава шапка.

Преди десетина години реших да направя една тетрадка с впечатления, защото при мен идват много хора. Споделят, разказват, коментират.  Идеята бе провокирана от един много ценен автограф отпреди години, който получих от футболиста Боби Чарлтън. Той беше тук през 1986 г. Купи си шапка и ми даде автограф.
В книгата, която отворих, вече имам много автографи, спомени и снимки на хора, които са посещавали дюкяна ми. Ето, например единият е Бате Енчо от предаването "По-по-най". Друг е колекционер на шапки,  н.с. I ст. д-р Андрей Чорбанов.  Има мисли от много чужденци от повече от 80 държави - от Япония, Индия, Тайланд, САЩ, Белгия, Индонезия, Холандия, Италия и др.
Най-забележителната личност, която е посетила дюкяна ми, е световноизвестният кинорежисьор Франсис  Копола. От него също имам автограф в книгата с посвещение "За Георги". Той си купи три шапки - тип идиотки, каквито носят режисьорите. Другите две бяха за сина и внука му.   Българин, който живее в Тоскана ми писа, че като се разхожда по улиците в Италия, го питат откъде са му шапките.

За другия занаят на Георги Колев – операторското му майсторство, ще ви разкажем в следващ репортаж.