Близо четвърт от избирателите се колебаят дали и за кого да гласуват

Заливаната от скандали и компромати предизборна кампания вече оказва влияние на избирателите, които все повече се двоумят за кого да пуснат бюлетина и дали въобще да ходят до урните. Според представително изследване на НЦИОМ, проведено в периода 19-25 април и публикувано вчера, такива настроения са обхванали 22% от гласоподавателите. Преди парламентарните избори през 2009 г. колебаещите са били значително по-малко - 15%. Доказателство, че причината за това е тъкмо в негативната кампания, е профилът на тази група - в нея влизат предимно образовани хора на възраст между 18 и 29 години и живеещи в големите градове, които най-активно следят развитието на политическите процеси.

Проучването на НЦИОМ показва, че между първите две партии в предизборната надпревара се запазва разлика от около 6 процентни пункта - 23.6% за ГЕРБ и 17.7% за БСП. В публикувана в събота анкета (проведена в периода 19-23 април) агенция МБМД изведе бившите управляващи още по-напред, като им даде 28.3%. В същото време отчете и ръст от 3 пункта при социалистите - от 16 на 19% в сравнение с март. И двете изследвания обаче са проведени преди двата нови епизода от сагата с подслушванията около бившия вътрешен министър Цветан Цветанов - обвиненията срещу него от бившия му колега в кабинета "Борисов" Мирослав Найденов, че е подслушвал цялото правителство, и излезлия миналия петък скандален запис на Борисов, Найденов и вече бившия градски прокурор на София Николай Кокинов.

Освен ръст на колебаещите се да гласуват социолозите вече наблюдават силна ерозия в доверието към водещите партии от страна на собствените им симпатизанти. "Данните показват, че както сред гласувалите за ГЕРБ, така и сред избирателите на БСП от 2009 г. намалява готовността да повторят вота си за своята партия", твърдят от НЦИОМ. И посочват, че са налице симптоми на разколебаване дори сред твърдите ядра на двата основни претендента. ГЕРБ губят част от електоралната си периферия, констатира от МБМД.

И двете изследвания засега потвърждават хипотезата, че освен ГЕРБ и БСП само ДПС и "Атака" са другите сигурни участници в следващия парламент. Според НЦИОМ ДПС печели третото място с 6%. За националистите на Волен Сидеров заявяват готовност да гласуват 4.9% от избирателите. От МБМД пък дават равна подкрепа и на двете партии - по 5.2%, но без да се отчитат гласовете от чужбина за ДПС.

Шанс да бъде петата партия в следващото Народно събрание има и Движение "България на гражданите" на Меглена Кунева (3% според НЦИОМ и 4.1% според МБМД). Според държавните социолози в граничната зона между 2 и 4% се движат формации като коалицията ДСБ-БДФ, националистическия НФСБ, РЗС, СДС и Коалиция "Център-Свобода и достойнство" (НДСВ и НПСД). МБМД изненадващо нарежда в тази група и Либерален алианс на Веселин Марешки. Според тази агенция при неяснотата при кого ще отидат гласовете на колебаещите се избиратели част от малките партии могат да поднесат изненади. Сходен извод правят и от НЦИОМ, които отчитат, че все още е невъзможно да се измери поведението на две важни за крайния резултат от изборите групи гласоподаватели: тези, които ще продадат гласа си (изчислявани на поне 11%), и тези, които ще решат да гласуват в последния момент за евентуалния победител.

----ПАСИВНОСТ

Едва 1% от анкетираните от НЦИОМ посочват, че лично са се ангажирали с подготовка на партийно предизборно мероприятие. Само 6% пък са присъствали на среща с кандидати в своето населено място. Друг интересен факт е, че 5% от респондентите не знаят, че могат да отбележат предпочитанието си на бюлетината само с хикс. Държавните социолози прогнозират, че това ще доведе до още по-голям брой невалидни бюлетини в сравнение с вота през 2009 г.