73-годишният дядо Антон се запали да колекционира детски играчки

Да си на 73 години и да се хвалиш по телевизията, че от две години събираш детски играчки, като вече имаш 300.

Звучи сякаш искаш на всяка цена да те заклеймят с прословутата мъдрост: "Никога не е късно да станеш за резил!" или поне, да поклатят снизходително глава и да кажат: "На стари години човек се вдетинява".

Не такава е историята на 73-годишния Антон Касамаков от Разград, за когото научаваме от репортаж на БНТ. Мъжът от две години събира играчки, те вече наброяват близо 300.

Страстта му  към тях, обаче, не е доказателство за вдетиняване или за жажда за внимание, а по-скоро за това, че никога не е късно да получиш нещо, което винаги си желал.

Когато е едва на 8-години бедността и недоимъкът принуждават Антон Касамаков да започне работа по хорските къщи. От детските си години той си спомня само един дървен кон и една парцалена топка.

"Навремето имахме един кон дървен, който се люлееше. Това ни беше играчката и парцалена топка", спомня си Касамаков.

На седемдесет и първият си рожден пенсионерът получава възможност да се върне поне отчасти в детството. Пътят към него е кукла-таралеж, подарък от сина му. Началото на колекцията от играчки е поставено.

"Това е почти всичко втора употреба. Имам един много добър приятел и туй, което не може да продаде, или като получи стока, ме виква", разказва 73-годишният разградчанин.

Всяка нова играчка пенсионерът почиства грижливо със спирт.

Най-ценни за него, обаче, са механизираните играчки, защото те могат да се движат, да ръкомахат, де пеят и рецитират, споделя колекционерът.