Програмното правителство е коалиция, само че под вънкашност чужда и под име ново

Изборите са още пред нас, а президентът вече предложипрограмно правителство. Що е то? Същото като коалиция, само че под вънкашност чужда и под име ново. Нещо като съпруг в командировка, който си сваля халката, преди да забие мадама в бара. Което си е тъпо отвсякъде, тъй като мадамите в бара не ядат доматите с колците.

Но това лято българският политик ще се прави на срамежливец. Нещо ново? Не, добре забравено старо. Първото "програмно правителство" на прехода бе през 1991 г., когато БСП и СДС направиха коалиция под ръководството на съдията Димитър Попов, който явно бе паднал от Луната. Той горкият толкова не бе в час, че му дадоха апартамент, а после му го взеха обратно. Това показва колко наивна беше тогава съдебната ни система. Кой днешен съдия или прокурор би допуснал да му отнемат придобивката? По-скоро камила ще мине през иглени уши.

Отворих уикипедията, за да сверя дали Димитър Попов беше безпартиен. И видях, че е жестоко оклеветен. Там пише, че е осъдил на смърт 26-годишния Тодор Дечев, тъй като осквернил надгробния камък на Людмила Живкова.

Истината е, че Тодор бе прострелял в главата някакъв часовой, който почти загинал. По тогавашните закони това можеше да се тълкува като убийство. Разбира се, камъкът на Живкова е натежал върху везните и е предзвикал жестоката присъда, но това не е основното престъпление. И вероятно обяснява защо именно на този съдия бе поверено да управлява България.

Много странно, но Уикито приписва цялото разкритие на Маргарита Михнева години по-късно. Аз, доколкото си спомням, историята излезе в "168 часа" още през есента на 1990 или в началото на 1991 г. Което за сетен път показва каква мадама в бара е историята. Какъвто народът - такава му и уикипедията.

Съвременникът трудно би разбрал защо тогава БСП предпочете да се скрие зад програмно правителство - партията имаше пълно мнозинство в парламента. То и по онова време народът така не схвана замисъла.

Премиерът Луканов с големи мъки и с помощта на службите предизвика студентска стачка, за да се самосвали и да освободи поста за Димитър Попов.

И тогава имаше икономическа криза, само че диаметрално противоположна на днешната. Днес държавата няма почти нищо, тогава притежаваше всичко. Днес стоки има, но народът няма пари. Тогава народът държеше в ръцете си 40 милиарда лева спестявания и копнееше веднага да ги изхарчи. Но не можеше да си купи нито автомобил, нито апартамент, нито дори кисело мляко. Магазините бяха празни като храмове на тишината.

Проблемът можеше да се реши по два начина. Първият бе честният - държавата започва да разпродава своята дребна собственост чрез открити търгове. Така тя щеше хем да изтегли парите от населението, хем да постави солидно основите на капитализма в България. Така постъпиха в тогавашната Чехословакия. Там капитализмът навлезе без никаква шокова терапия и зарадва цялото население.

Но БСП избра втория начин - шоково да девалвира лева. Така народът бе ошушкан, а олигархията получи възможност да приватизира всичко, без да плати нищо. И за да извърти този номер, без да поема вината, БСП направи коалиция със СДС и състави коалиционното правителство под патронажа на Димитър Попов.

За една нощ хлябът поскъпна 10 пъти, но пък стоките отново се появиха в магазините. 40 милиарда спестявания станаха на 4 милиарда и народът хукна да ги доизхарчи.

Тогава Димитър Попов се появи по телевизията и изрече култовата фраза: "За бога, братя, не купувайте!"

С това той искаше да каже, че ако няма търсене, стоките ще поевтинеят. Уви, случи се точно обратното - левът продължи да издиша като пробит балон.

Както виждате, първото програмно правителство избра посоката на този преход, който облагодетелства само върхушката и обрича населението на мизерия. А Димитър Попов издаде всенародна смъртна присъда. Но той е невинен, тъй като така и не схвана какъв велик програмен зулум бе извършен от негово име. Доколкото си спомням, тогавашните икономически шефове се наричаха Иван Пушкаров, Иван Костов и Александър Томов. По едно време те си направиха майтап - организираха търг за 3 бензиностанции. Победителят на търга се отказа от сделката, тъй като държавата не му даде нотариален акт за земята, върху която са колонките. Всички се смяха, а приватизацията се отложи с още 4-5 години, за да могат бандитските групировки да възмъжеят.Второто подобно правителство бе наречено "експертно". Разликата между него и програмното не е много ясна, но целта му бе да озапти сините откачалки и да отложи приватизацията, докато БСП събере сили. То бе съставено от професор Любен Беров и управлява от 1992 до есента на 1994 г. Зад него стоеше коалиция между БСП, ДПС и депутати от СДС, които се отцепиха от парламентарната си група. Професор Беров бе автор на икономическата програма на СДС, така че народните маси останаха с впечатлението, че още ги управлява синята идея, но без "кинжалите".

Това бе епохата, в която групировките източиха държавните предприятия чрез схемата "на входа и на изхода". И така създадоха условия за "масовата приватизация", "ремедета", "преговори с потенциален инвеститор" и други шашми.

Източените предприятия натрупаха дългове, които сринаха банките и направиха валутния борд неизбежен.

Както виждате, програмните правителства управляваха кратко, но изиграха решаваща роля за най-новата история на България.

Всичко най-важно стана зад тяхната фасада. Самият факт, че политиците пак говорят за програмно правителство, ни дава много важен сигнал. И то преди изборите! Така те неволно признават, че ги е страх от властта, за която копнеят. И че от изборите нищо не зависи.

Какво би могло да стори едно програмно правителство? Същото като при Димитър Попов - да девалвира лева в рамките на валутния борд. Например, като си лягате да спите, еврото струва 2 лева, а като се събудите - 4 лева. Това с един удар ще реши поне 3-4 проблема на икономиката. Тежестта на фирмените задължения ще намалее наполовина. Хронически отрицателният външнотърговски баланс ще се балансира. Може дори да мине на плюс.

Вносните плодове и зеленчуци ще поскъпнат двойно, а това ще даде глътка въздух на местните производители.

Разбира се, този ход ще предизвика огромен шок, скандали, протести, може би дори социална революция. Но това му е хубавото на програмното правителство, че става за бушон. Премиерът поема вината и се оттегля с каквито придобивки има. Ако е професор или международен бюрократ, бившето премиерство му гарантира висока длъжност в световните организации.

А партиите си запазват още един ход - те могат или да съставят ново програмно правителство, или направо да тръгват към избори. Хем ръцете им са развързани, хем авторитетът им остава почти непокътнат.

И нищо не им пречи да критикуват програмните министри от сутрин до вечер в парламента. По времето на Беров партиите от тайната коалиция започнаха да му искат оставката още в края на първата година, за да си запазят облика на опозиция. Обаче го оставиха да управлява още толкова.

И макар че без БСП Беров не би се задържал и 1 ден, лявата партия си изгради авторитета на опозиция и през 1994 г. пак спечели пълно мнозинство. Това е голямата магия на програмно-експертните правителства.

Очевидно е, че днес основните партии са като в капан. Този модел на развитие, който започна с "Не купувайте, братя", вече напълно катастрофира. В същото време партиите не могат да предложат нищо ново. Те твърдо отказват да променят политическата система. Не желаят да спрат и поскъпването на тока. Плоският данък ще си остане.

Цялата добавена стойност ще изтича от България, а фотоволтаиците ще подават ток и нощем. И така нататък, и така нататък.

Затова веднага след тези избори партиите ще започнат да се готвят за протестите през зимата и новите оставки, после избори, пак програмно правителство, пак оставки и така до пълна победа.

Както много пъти повтарям - нещата трябва още да се влошат, преди да започнат да се оправят.